Правосъдие в услуга на престъпниците

Пламен Николов

Рецидивисти застават пред Темида за поредно престъпление. Признават се за виновни и получават минимално наказание. Умишлено убийство е наказано със 7-8 години затвор, при положение, че за отнемането на човешки живот законът повелява 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или решетки до живот без право на замяна. За причинена смърт по непредпазливост или в катастрофа масово се раздават минимални ефективни или условни присъди. Известен в публичното пространство мафиотски бос признава, че е извършил престъпленията, в които е обвинен, и получава 4 години затвор. И то при лек режим. Попада в затворническо /трудово-поправително/ общежитие, а във вестниците четем как е засечен да събира тен на плажа или да се разхожда по улиците на Бургас. После правораздавателните органи обясняват, че бил в отпуск за добро поведение. Един от основните наркодилъри в областен град получава условна присъда. След като е доказано, че е организирал собствена разпространителска мрежа, че е продавал хероин на десетки младежи. И не защото самият той е наркоман, а за да печели, тласкайки други към смърт от свръхдоза или некачествена дрога. Възможно ли е всичко това? Уви, то е реалност в една държава-член на ЕС, наречена България. Най-странното е, че подобна снизходителност към престъпниците е напълно законна. Нещо повече – дори е задължителна. През април 2006 г. в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ бе въведен инструментът “съкратено съдебно следствие”. С презумпцията за по-бързо приключване на делата и разтоварване на съдебната система от проточващите се с години процеси. Целта “по бързо правораздаване” бе постигната – вече около 1/3 от наказателните дела се решават по съкратената процедура. Законодателят обаче издаде генерална индулгенция за престъпниците.
Какво представлява съкратеното съдебно следствие?
В началото на процеса обвиняемият обявява, че се признава за виновен, приема изцяло фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, и дава съгласието си те да се ползват при постановяване на присъдата. В този случай съдът не събира доказателства, не разглежда експертизи, не изслушва свидетели. Поправката в НПК обаче задължава магистратите в този случай да наложат присъда под предвидения в закона минимум. Така България се сдоби с може би най-либералния наказателен закон в ЕС. И преди изменението на НПК там фигурираше понятието “споразумение с прокуратурата”. За прилагането на тази опция обаче има ред условия – например, когато са нанесени материални щети, обвиняемият трябва да ги е възстановил. Споразумението може да се ползва като инструмент от правораздавателните органи, за да получат от обвиняемия информация, уличаваща негови съучастници или данни, които биха помогнали за разбиването на организирана престъпна група.
Изключения при съкратеното съдебно следствие няма.
Единственото изискване към обвиняемия е да признае вината си. Няма никакво значение дали в хода на досъдебното производство подсъдимият е оказал съдействие на разследващите, или упорито е прикривал свои съучастници. Не се изисква и възстановяване на щетите. При споразумението последната дума има съдът – той може да не го одобри. Съкратеното съдебно следствие обаче се прилага безусловно. Тази милост за престъпниците бе узаконена с приетите предновогодишно изменения на НПК /28 декември 2008 г./. Те гласят: съдът не може да откаже съкратена процедура, когато обвиняемият я е поискал. Снизходителният регламент явно не бе достатъчен за законодателя, той реши да направи индулгенцията за престъпниците задължителна. Привържениците на съкратената процедура дават за пример САЩ и някои европейски страни, в които този механизъм действа ефективно. Нито едно законодателство обаче не предвижда безусловност и задължителност на снизходителните наказания. Те са обвързани с определени условия.
Кой има интерес от съкратеното съдебно следствие?
В обществото и средите на работещите в правораздавателните институции усилено се коментира, че поправката в НПК е инициирана от лоби на престъпни групировки във властта. По-рано се говореше за адвокатско лоби. Един по-задълбочен анализ обаче сочи, че ползата на адвокатите от съкратеното съдебно следствие е само в по-бързото приключване на делата и респективно – получаване на хонорара. При новия регламент няма особено значение дали адвокатът е способен, или не. И най-некадърният защитник ще поиска съкратено съдебно следствие, за да осигури на подзащитния си по-лека присъда. Особено в случаите, когато са събрани категорични доказателства за вината на подсъдимия.
Основен наркодилър получава условна присъда, пласьорите на дребно – ефективни Едно от знаковите дела в Добрич, преминали при условията на съкратено съдебно следствие, бе срещу Диян Димов Димов, известен в криминалните среди с прозвището Бозата. Той бе уличен в разпространение на хероин. Димов изградил собствена разпространителска мрежа. Тъй като до момента е неосъждан и с добри характеристични данни, наркодилърът получи условна присъда. Запознати с престъпната дейност на Бозата /документирана от криминалистите още през 2006 г./ коментират, че на полицията са известни около 15 пласьори на дребно, работили за Бозата. Половината от тях са свидетелствали срещу него в разпит пред съдия. Един от тях е Адриан Иванов Колев. Той получи година и половина затвор ефективно въпреки чистото си съдебно минало. Милен Славов Славов пък бе пратен зад решетките за 16 месеца заради 0,50 грама амфетамин и 1 цигара с марихуана.
Съкратеното съдебно следствие роди и фолклор
В полицейските среди върви анекдот: ако някой реши да стане убиец на 20 години, до края на живота си може да извърши 3 или 4 масови убийства. Единственото, което трябва да направи, е да се предаде в полицията, да признае вината си и да поиска съкратено съдебно следствие. Така при всяко убийство ще получава максимума на минималното наказание – 14 години 11 месеца и 29 дни.

Прокурор Георги Коларов:
Бързината е за сметка на справедливостта

Бързината на производството при съкратеното съдебно следствие често е за сметка на справедливостта, коментира окръжният прокурор на Добрич Георги Коларов. Не са посочени никакви условия и изисквания за прилагане на този регламент. Самопризнанието на обвиняемия се абсолютизира и се превръща в изключително удобна за защитата тактика – особено когато са събрани многобройни и безспорни доказателства за вината на подсъдимия. Притиснат от тях, той решава да получи леко наказание, без да го е заслужил с поведението си в хода на досъдебното производство, оказвайки съдействие за разкриване на обективната истина или показвайки недвусмислено разкаяние и желание да промени начина си на живот. Вярно е, че целта на наказанието е превенция на престъпността, превъзпитание на престъпниците, а не възмездие на всяка цена. Но съкратеното съдебно следствие не осигурява справедливи присъди, съответстващи на обществената опасност на деянието.

Добричкият окръжен съд:
Да се определи за кои престъпления е допустима съкратената процедура

С въвеждането на съкратеното съдебно следствие българското правосъдие получи инструмент за по-ефективно правораздаване – делата се разглеждат в разумни срокове, броят на оправдателните присъди намалява, жертвата може своевременно да получи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Обществото често определя присъдите по дела та, преминали при условията на съкратено съдебно следствие като несправедливи спрямо жертвите на престъплението и морално неприемливи, защото осъдените получават ниско наказание. Понякога се стига до противоречие между целите на наказанието и задължението то да бъде определено под предвидения минимум. Негативите от това са насочени към съда, който в очите на обществото е несправедлив или корумпиран. По - добър резултат ще бъде постигнат, ако с промяна на законодателството се определи за кои престъпления е допустимо да се разглеждат делата като „Съкратено съдебно следствие” и с каква минимална граница на наказанието .