|
|
| понеделник,
5 февруари, 2007 |
Един ден в...
Две социални заведения осмислят ежедневието на хората с увреждания |
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Денят е 2 февруари,часът – около 12. Влизаме в сградата на бившата целодневна детска градина №30. Тук сега се помещават две заведения, предлагащи социални услуги за най-уязвимата група в обществото – хората с увреждания. В бившата забавачница са разположени Центърът за рехабилитация и социална интеграция /ЦРСИ/ и Дневният център за възрастни с увреждания, открит на 26 септември 2006 г. Тогава в сградата на бившата ЦДГ 30 е пребазиран и ЦРСИ. До есента на миналата година ЦРСИ се помещаваше в детска ясла №4. Двете социални заведения допълват дейността си, за да бъде максимална ползата от функционирането им за съгражданите ни с увреждания. |
|
70-годишният Жеко Господинов /вляво/ и рехабилитаторът Георги Георгиев. |
Първото, което ни прави впечатление, е доброто отопление. Температурата дори и в коридорите надхвърля 20 градуса. А навън е с няколко градуса над нулата.
В залата за лечебна физкултура 70-годишният Жеко Господинов усърдно върти педалите на велоергометъра. Той е опериран след счупване на гръбначния стълб. “Идвам всеки ден. Курсът за интензивна лечебна физкултура, който ми предписаха е 15-дневен. Включва масаж и упражнения. Прекарвам в залата около час, споделя Жеко Господинов и изказва благодарността си към рехабилитатора на ЦРСИ Георги Георгиев.
|
В момента работя с 8 души. Клиентите ни са с различни увреждания. Голяма част страдат от хронични заболявания. Не са малко хората, които прибягват до нашите услуги след инсулт и настъпила впоследствие частична пареза на определени групи мускули. С тези пациенти е най-трудно да се работи, тъй като част от тях са загубили способността си да говорят, споделя Георги Георгиев.
След пребазирането на ЦСРИ се появиха някои затруднения. Те са свързани най-вече с транспорта. И преди бе трудно да се обслужват хора в инвалидни колички, за които е трудно да се осигури транспорт. В Добрич все още няма специализиран автомобил за превоз на хора в колички. По-рано предлагахме курсове за рехабилитация по домовете. След 1 януари 2007 г. казаха, че нямаме вече право да предоставяме подобна услуга. А се касае за хора с голяма степен на обездвижване, казва Георги Георгиев. |
|
Сградата на бившата детска градина, приютила двете социални заведения.
|
Целта на курсовете по лечебна физкултура е подобряване на двигателния режим. Рехабилитацията след фрактури е много полезна, защото възстановява движението на ставите. За болните, които са на постелъчен режим, е важно да знаят, че състоянието им няма да се подобри с гледане към тавана. Най-важното в подобни случаи е двигателната рехабилитация. Тя е равносилна на воля за живот, обяснява Георги Георгиев.
Залата за лечебна физкултура все още не е напълно обзаведена. Хвърлени бяха много средства за ремонт на помещението, монтиране на климатици и поставяне на дограма. Рехабилитаторът Георги Георгиев е убеден, че постепенно ще се закупят всички уреди, необходими за една съвременна зала за лечебна физкултура.
|
| В залата за арттерапия откриваме 39-годишния Стоян Атанасов. Той страда от детска церебрална парализа. Заварваме го да реди пъзел. Идвам тук три пъти седмично. Първо минавам през залата за лечебна физкултура, след това преглеждам вестниците, гледам телевизия и играя развлекателни игри. Запълвам си свободното време и едновременно с това развивам интелектуалните си заложби, споделя Стоян Атанасов. Най-голямата му болка е, че не може да си намери работа. Работил съм 10 години в ТПК “Мир”. |
|
Стоян Атанасов страда от детска церебрална парализа |
В последните години обаче е почти невъзможно да ме наемат. Не ме искат, защото съм с увреждане, твърди Стоян Атанасов.
Намирането на работа не е само негов проблем. Изолацията, в която изпадат хората с увреждания на трудовия пазар, е повсеместна. Повечето ни клиенти разказват, че още при първата среща работодателите им казват, че не могат да ги наемат. Измислят различни поводи да им откажат работа, разказва психологът в центъра Мария Няголова. Под нейно ръководство е сформирана група за психологическа взаимопомощ. Много хора се затварят в себе си, след като получат някакво увреждане. Сред клиентите на Дневния център има младежи на 28-30 години, които са получили инсулт и им е трудно да свикнат с новата ситуация, в която са попаднали. Реинтеграцията в обществото на хората с увреждания е основната ни цел, казва Мария Няголова.
Повечето клиенти на центъра са мъже. Най-много са преживелите инсулт. Разполагаме със занимателни игри – табла, шах, “Не се сърди човече”. Имаме и малка библиотека, от която могат да заемат книги. Сформирахме курс по готварство, тъй като ефектът от трудотерапията не бива да се подценява, разказват социалните работници от Дневния център за възрастни с увреждания.
В Центъра за социална рехабилатиця предлагат обучение по брайлово писмо за незрящи. В последните години, с навлизане на “говорещия” софтуер за слепи, азбуката на Брайл започна да губи позиции. В момента имаме двама ученика. Друг проблем при четенето на брайл е, че възрастните са загубили в голяма степен чувствителността на пръстите. При децата е по-лесно – тяхната кожа е по-нежна и те значително по-бързо усвояват четенето чрез комбинация от шест точки. Два компютъра – един в ЦРСИ и друг – в Дневния център вече са снабдени със софтуер за незрящи. На клиентите ни със зрителни увреждания предлагаме съдействие за снабдяване с “говорещи” книги /записани на дискове/ от фонотеката във Варна и четива на брайл от единствената в страната библиотека за слепи в София, обяснява Кристина Димитрова – ръководител на ЦРСИ.
Стигаме и до залата за трудотерапия. Тук са се събрали 5 жени със зрителни и слухови увреждания. Сутринта бяхме 13 души. Посещенията си тук започваме с гимнастика, след това четем и обсъждаме централната и местната преса. С нетърпение очакваме да започнем занимания с наскоро доставения компютър, казва Калинка Ковачева – председател на регионалното сдружение на сляпо-глухите. Тя и останалите 4 жени очакват микробуса, който ще ги отведе в домовете им.
Двата центъра предлагат комплексни социални услуги за хората с увреждания. Сред тях е и приготвяне на храна. Кухнята ни е с капацитет 20 порции. Все още обаче нямаме клиенти, желаещи да ползват тази услуга, казва Елена Янева – ръководител на Дневния център. Предлагаме и речево-говорна рехабилитация с логопед. От нея се възползват най-вече хора в слединсултни състояния. Разполагаме и със социален педагог, който работи с двама наши клиенти на 18-годишна възраст с изоставане в интелектуалното развитие. Организирали сме курсове по готварство и плетиво. Когато времето се затопли, ще започнем да подготвяме излети. Нямаме собствено превозно средство. Ползваме микробуса на намиращия се в съседство Дневен център за деца с увреждания “Джон Уесли”. От излетите няма да могат да се възползват хората в инвалидни колички. В Добрич все още няма специализирано превозно средство. Едва ли е толкова трудно да се пригоди за целта автобус или микробус. Това обаче е проблем, за който би трябвало да се замислят общинарите.
Напускаме сградата, приютила две социални заведения. Хората, с които се срещнахме са щастливи, че най-после в Добрич има място, където ощетените от съдбата могат да поговорят със сродни души, с приятели, които ще ги разберат и ще направят всичко възможно да им помогнат. Двата центъра осмислят свободното време, респективно и живота на хората с увреждания. Така чувството за социална изолация отстъпва на убеждението, че и инвалидите имат свое място в обществото и могат да бъдат пълноценни.
|
|
|
