Готов съм всяка вечер да изнасям религиозни беседи пред добричлии

Отец Стоян Стоянов, архиерейски наместник за Добричка околия, пред DT

-Отец Стоян, според мнозина е спорно мястото на църквата в съвременния забързан и изпълнен с проблеми живот. Какви стъпки могат да бъдат предприети от страна на духовенството, за възвръщане на позициите на храма господен в ежедневието и сърцето на българина?
-Църквата винаги подава ръка и има готовност да възпитава християнски добродетели. Много важна роля има семейството, то би трябвало да положи основите на отношение към църквата в съзнанието на детето. Например през неделния ден бие камбаната за служба , семейството трябва да доведе детето в божия храм, да запалят свещ, но младите родители не го правят... Важно е да се спазват традициите.

-Младите семейства, а и по-възрастните са поколения, израснали в период, когато църквата е била на заден план. Как смятате да промените това?
-Труден и дълъг е процесът на масово завръщане към църквата. Атеизмът е наслояван в продължение на десетилетия. Църквата винаги е изпълнявала своите функции и тогава и сега, стига човек да има желание- ще дойде. В нашата работа не може да има принуда. Няма практика хората да бъдат агитирани да посетят храма. Ние не можем да тръгнем от врата на врата като представителите на сектите и да принуждаваме хората да идват на църква или да раздаваме брошури, за да ги агитираме. Свещениците от православната църква проповядват в храма. Не напразно е казано “Шест дена работи, седмия си почини и се отдай на бога.” Идеята е да нахраниш душата си, а не само да задоволяваш нуждите на тялото. Всеки трябва да го желае, да почувства вътрешен порив. Сега предлагаме много голямо разнообразие от литература, чрез която може да се разбере същността на религията.
На 21 ноември отбелязахме Деня на християнското семейство. В храма бе изнесена беседа за същността на празника – Въведение Богородично. Дори възрастни хора не знаеха и питаха какво всъщност празнуваме.
-Какво е отношението на младите, които все пак пристъпват прага на църквата?
-Голяма част от младите хора, които влизат в църквата, не знаят какво да правят. Те не умеят да се прекръстят. Непрекъснато се стараем да обясняваме не само самия жест, но и какво е значението му. Опитваме се да внесем яснота и за тайнството на венчавката, на кръщението, но за част от младите това остава само механично действие без разбиране за същността.
-Какъв е пътят за справяне с негативите на съвремието, които се отразяват основно на децата? Как да ги предпазим от сектите?
-Един от механизмите е вероучението. Говори се по темата, но така и никой не се отзова, за да стане то реалност. Готов съм лично и напълно безвъзмездно да обуча преподаватели, които да водят часове по вероучение в училищата в Добричка околия. Първото задължение на съвестния родител е детето му да е кръстено. Следва то да бъде възпитавано в християнските добродетели. Ето сега са Коледните пости. Родителите би трябвало да заведат детето си в църквата, за да го пречисти. Тайнството “причастие” според църквата укрепва крехката душа на детето, дава му сила. В Гърция например ритуалът се изпълнява масово. На пръсти се броят родителите, които водят децата си на причастие в нашата църква. Най-често се обръщат към нас, когато вече има много сериозен проблем и психически са на края на силите си. Не трябва само тогава да търсиш Бога.
Случва се учители в час на класния ръководител да водят децата в храма. Ние винаги се отзоваваме. Изнасяме беседи, отговаряме на въпроси... Ако това става по-често, ще се положи основа на едно възприятие за добро и зло, правилно и неправилно. Това е превенция на агресията. За съжаление моделът на агресивно поведение се предава и от родителите. Част от семействата демонстрират заплашително поведение дори спрямо учителите в училище. Така се потвърждава максимата “Засяваш зло, зло жънеш.” Важно е възрастните да се отдават на семействата си. Увличайки се в бизнеса си, те оставят близките си на заден план. Това е честа грешка. Трудно е, но не е невъзможно нещата да вървят успоредно.
-Църквата остава в страни и не изразява позиция по актуални за обществото проблеми. Това не е ли причина, за да не заема достатъчно важно място в съвремието?
-Църквата винаги има позиция по важни за обществото теми и я изразява. Ярък пример за това е проблемът със сектите. Лошото е, че хората често се подават на изкушението да станат част от тях. Православната църква се е съхранила в продължение на 2000 години, защото има строги канони и те се изпълняват стриктно. Светата божествена литургия е наистина дълга, няма атрактивна за множеството музика, но има църковен хор, който допринася за специфичната обстановка. Случвало се е миряни да споделят с мен, че тази музика, ако се вслушаш внимателно, те отвежда сякаш на по-свято място. Други пък не могат да стоят повече от 5 минути, защото не са съпричастни и не разбират същността на ритуала.
-Има ли вариант, без да се наруши канона, православната вяра и ритуалите да станат по-разбираеми за хората?
-Всяка вечер съм готов да изнасям беседи пред добричлии, стига някой да има желание да научи повече за православното християнство, за ритуалите и техния смисъл. Важното е обаче хората да искат да получат знания. Създадена е библиотека към Духовния център към храм “Св. Троица”. Доброволец всеки ден до 17 ч. ще бъде на разположение, за да предоставя литература. Центърът е газифициран и очаквам до дни отоплението да работи. Тогава ще има по-мащабна разгласа за библиотеката към храма, за да могат хората наистина в подходяща обстановка да четат специализирана литература. За да ограмотим хората по отношение на религията и нейната история, организираме поклонически екскурзии в Гърция, Румъния, обиколки по българските манастири. Те са открити за всички. Често има и лица, които наистина придобиват едно ново отношение към религията, започват да идват и в храма. Всяка неделя след богослужението се провеждат беседи в социалната трапезария на Духовния център. Случвало се е до 100 човека да присъстват на беседите. От началото на годината до сега теми на беседите бяха всички тайнства, блаженствата, символът на вярата...
Негативно се отразява на Църквата бездействието в някои храмове в страната, но смятам, че нещата ще се нормализират с времето.
Разговаря Галина Михайлова