- Господин Атанасов, след като в новия Наказателно-процесуален кодекс /НПК/ бе съкратен драстично обхватът на престъпленията, по които могат да работят следователите, каква е натовареността в добричката Окръжна следствена служба?
- Докато преди 3 години се оплаквахме от огромния брой дела, които бяха на производство, сега ситуацията е диаметрално противоположна. Старите преписки се приключват, а новите се броят на пръсти. Следователите в Добрич полагат усилия да си свършат работата, за да не погасяват дела по давност. Отчетът за първото шестмесечие на 2008 г. сочи, че един следовател е приключил средно по 53 досъдебни производства. През 2007 г. този показател бе 31, т.е. повишили сме ефикасността с близо 69 %. Приключени са 429 досъдебни производства, 30 от тях – с мнение за предаване на съд на 57 обвиняеми. Работили сме по 62 експертизи, изпълнени са 90 постановления за възлагане на следствени действия. Към 30 юни 2008 г. имаме 60 дела на производство. 280 преписки срещу известен извършител са спрени. Причините са различни – невъзможност да бъде открит авторът на деянието или ключов свидетел. 368 са спрените дела срещу неизвестен извършител. Натовареността на следователите в Добрич в момента е нормална – на един колега средно се падат по 7,5 досъдебни производства. В края на годината обаче очакваме броят на делата да бъде сведен до минимум. През първото шестмесечие на 2008 г. сме образували едва 5 нови досъдебни производства. Едно сме получили от друга служба. Същият бе броят на новите дела през първото шестмесечие на миналата година. В момента следствието не е активен фактор в борбата с престъпността. Това е резултат от противоконституционните и противоречащи на закона разпоредби на новия НПК, които орязаха до минимум престъпленията, които се разследват от следователи.
- Какви са компетенциите ви в момента?
- Твърдението, че следствието работи по 3 % от визираните в НК престъпления, не отговаря на реалността. В действителност обхватът на компетенциите ни е сведен до 0,3 %. Съгласно чл. 194 от НПК ние разследваме престъпления срещу републиката. Ясно е колко дела се образуват за шпионаж, диверсия или вредителство. Същата е ситуацията и с деянията против мира и законите и обичаите за водене на война. Не са много и престъпленията срещу държавната тайна и чуждестранната класифицирана информация. От компетенция на следователите са още делата срещу лица с имунитет /министри, магистрати, прокурори, служители в МВР и ДАНС/. Работим и по престъпления, извършени в чужбина. Образуваните нови досъдебни производства в ОСлС – Добрич са основно за трафик на хора. От началото на годината сме изпълнили 4 поръчки на чуждестранни разследващи органи.
- Защо смятате, че новият НПК е противоконституционен?
- В член 128 на Конституцията е записано: “ Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. ”. Има и решение на Конституционния съд №3 от 10 април 2003 г. То гласи: ”Формата на държавно управление включва и изградената от Великото Народно събрание чрез редица конституционни текстове система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт /Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет/. Във формата на държавно управление се включват и възложените от конституцията на тези институции дейности и правомощия...”. Искам да припомня, че именно заради реформата в съдебната система Конституцията бе променяна 4 пъти.
- Има ли изход от ситуацията?
- Да. Решението е изключително просто – промяна на чл. 194 от НПК и разширяване обхвата на компетенциите на следователите до реалните 3 % от текстовете в НК. На 23 юни в София се проведе съвещание, в което участваха министърът на правосъдието, главният прокурор и членове на ВСС. Единодушно бе мнението, че тази законодателна промяна е нужна. Главният прокурор бе категоричен, че държавата ни не може да си позволи 553 следователи да не участват активно в борбата срещу престъпността, а в същото време да пропадат ключови дела. Дознателите са изключително натоварени. Някои от тях имат по 200 дела. При такава натовареност те не могат да постигнат добри резултати. Ако се разширят компетенциите на следствието /например чрез възлагане на тежките икономически престъпления/, ще облекчим и дознателския апарат. Изключително натоварена с преписки е и прокуратурата, т.е. идеята за разследващ прокурор е неосъществима.
- Има ли позитивно становище от ЕС за подобна промяна?
- Можем да очакваме негативна реакция, защото навремето някои хора, които си нямат понятие от разследване, са поели в предприсъединителния период определени ангажименти за свиване компетенциите на следствието. При положение че цитираното решение на Конституционния съд е било факт. За да бъде закрита тази институция или пък да бъде присъединена към друга, обаче е нужно решение на Велико Народно събрание.
- Предстои традиционното ви годишно съвещание в Балчик...
- Да, то ще се проведе днес. Ще участват представителите на следствени служби от Северна България и на Висшия съдебен съвет. Очакваме да дойде и някой от ръководителите на Националната следствена служба. Ще бъде направен анализ на резултатите от шестмесечието и ще се обсъдят актуални проблеми в дейността на следствието. На съвещанието ще бъдат обсъдени и проблемите с единната информационна система за противодействие на престъпността, чиято поддръжка е наш ангажимент. Добрич е един от малкото областни центрове, които не са свързани с оптичен кабел и това създава затруднения. Така, например, ако гражданин поиска удостоверение за липса на висящи досъдебни производства /много фирми вече изискват такъв документ при започване на работа/, ние трябва да отправим писмено запитване. Отговорът се бави най-малко 20 дни и човекът не може да започне работа. Друг проблем е несвоевременното получаване на документите от дознателите за започнати досъдебни производства, които ние трябва да въведем в единната информационна система. Разговаря Пламен Николов |
