|
|
| понеделник, 4 юни, 2007 |
|
Един ден в...
Във Великово – 55 жители, останки от тракийски могили и съсипани пътища
|
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Горещ ден в началото на юни. Часът е малко след 12. Пътуваме към с. Великово. Решаваме да минем по един от кратките пътища – през Сенокос и Василево. След като излизаме от Дропла за пореден път се сблъскваме с един от най-сериозните проблеми на Добруджа – пътната инфраструктура. Асфалтовата настилка в продължение на 10 км е осеяна с големи като кратери дупки, между които се налага да |
|
В тези храсти се намира тракийска гробница от римската епоха. Тук би трябвало да идват туристи, които биха осигурили добри финансови постъпления. Въпросът е обаче как ще стигнат до Великово. |
слаломираме. Състоянието на този път обаче е цветущо в сравнение с това на отсечката Василево – Великово.
Тук вече няма къде да избегнем дупките, защото те заемат по-голяма площ от здравата настилка. Встрани от шосето забелязваме паралелен черен път, по който се пътува по-леко. Разбираме защо кметовете на пет населени места от Община Генерал Тошево още през февруари депозираха писмо до министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов с копие до фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, Народното събрание, Областна управа и Областно пътно управление. В него се настоява за незабавен ремонт и се декларира готовност за протести, ако реконструкцията не започне веднага. Досега отговор не е получен. Кметът на Великово Георги Денев не е оптимист. Той се опасява, че след наводненията отпреди няколко седмици управляващите отново ще намерят претекст да не отпуснат средства.
|
| Само един поглед е достатъчен, за да разберем, че Великово е запустяващо село. По улиците не се мяркат хора. Много от къщите, край които минаваме, са изоставени. Георги Денев обяснява, че собствениците им идват веднъж или два пъти на месец, за да ги нагледат. Това обаче е недостатъчно за ефективната им поддръжка. Попаднали сме в едно от изчезващите села в Добруджа... |
|
Останки от къщата на първия българин, заселил се по тия места – дядо Велико, патрон на селото. |
Население по тия места е имало още в древността.За това свидетелстват разкритите край Великово могилни погребения. Те се намират на около километър северозападно от селото, в местността “Хаджиюклер”. Гробовете са общо 12. От този факт може да се съди, че древните обитатели на местността не са били многобройни. Повечето погребения са извършени чрез трупоизгаряне – характерен за траките ритуал. Гробниците са със свод и стени от ломени камъни, споени с хоросан. В една от тях са открити четири скелета и предмети от бита – глинени чинии, паници и лампи, бронзов пръстен и бронзова сестерция на римския император Траян, съобщава Иван Василчин в “Известия на Народния музей – Варна”, книга 26 и 27. Ученият отбелязва, че откритата керамика е с добро качество. Той датира погребенията към 2-3 в. след Христа. Тогава Добруджа е била под властта на Римската империя. Василчин смята, че се касае за тракийско население, възприело бита и вероятно – част от обичаите на римските завоеватели. Могилите често са обект на иманярски набези, разказва Георги Денев.
Първите писмени данни за селище по тия места са в турски данъчни регистри от 1676 г. В османските документи селото фигурира с името Семизлер, пише краеведът Георги Топалов. Той обяснява етимологията с турската дума “семиз” /тлъст, дебел, угоен/. Окончанието “лер” е за множествено число. Селото е било малко, с турско и татарско население. През 70-те години на 19-и век /вероятно още преди Освобождението/ тук идва първият български заселник – овчарят от Котленско дядо Велико. Той е пристигнал в Добруджа с цялата си фамилия от 12 души и с 200 глави овце. През 1906 г. селото е преименувано Великово – в чест на първия заселил се българин. Котленският овчар е сред малцината, удостоени с честта да станат патрон на населено място приживе. Георги Топалов предполага, че дядо Велико е живял до 1919-1920 г. След 1918 г. румънските окупатори преименуват селото, като му дават името Граши – буквален превод от турското название. Тук се настаняват и румънски колонисти – куцовласи от македонските планини. И днес във Великово могат да се видят останките от кирпичените къщи на цинцарите. След възвръщането на Южна Добруджа към България куцовласите са заменени от българи. Преселци идват от селата Касапкьой, Потур, Ески баба, Бейдаут. Благодарение на пристигналите от Северна Добруджа фамилии населеното място, което никога не е било голямо, се съживява. Разкрито е начално училище. През 70-те години на миналия век то преустановява дейността си. В началото на 50-те години е построена и сграда за читалище, носещо името на Васил Левски. Населението на Великово достига до 400-450 души...Разцветът на селото обаче е краткотраен – не повече от 3-4 десетилетия. В началото на 80-те години на миналия век започва обезлюдяването. Младите хора масово започват да се изселват към Добрич, Генерал Тошево, Каварна, Балчик и Варна.
На връщане от местността “Хаджиюклер” минаваме край изоставени стопански постройки. Кметът Георги Денев обяснява, че това са бивши телчарници. След това в сградите се отглеждали овце. През 2000 г. затваря врати и овцефермата. От тогава сградният фонд пустее и се руши.
Днес във Великово живеят 55 души. Къщите са 35. Почти всички местни жители са пенсионери. Землището на селото е 15 000 дка, като обработваемата земя е 12 000 дка. Един имот е закупен от англичанин. Той идва тук през летните месеци. Засега е издигнал само къща, но има намерение да строи други постройки в имението си. Интересът към закупуване на имоти от чужденци не е голям. Идват, питат за оферти, но като минат два пъти по разбития път – се отказват, споделя Георги Денев.
Напускаме Великово – едно от населените места в Добруджа, чието бъдеще е застрашено. И то не само заради липсата на местен бизнес, но и поради липсата на воля от страна на управляващите да положат някакви усилия за подобряване на инфраструктурата. Сигурно е, че ако не се вземат мерки и не се оправи пътят, Великово, а и съседните села, са обречени на гибел, оставени на доизживяване... |
|
|
