Един ден в...

И в Преспа чакат чужденците

Пламен Николов, снимки Григор Маринов

Само на 3 км. от главния път Добрич – Балчик е разположено село Преспа. Асфалтовата настилка по отсечката след Сенокос е в трагично състояние. Осеяна е с множество дупки. Придвижването със скорост над 30-40 км/ч. крие рискове както за автомобила, така и за пътниците.Студен януарски ден. Гъста мъгла се е спуснала над разбития път. Справяме се с изпитанието на пътната инфраструктура и метеорологичните условия и стигаме до Преспа. В началото на селото се разминаваме с жълт училищен автобус.

Десетина малчугани слизат от возилото и започват да се замерят със снежни топки. Това са учениците от Преспа, които посещават школото в Сенокос.
Малко се знае за миналото на населеното място. Старото му име е Карлъ бей кьой /в свободен превод – селото на пряспата на бея/. Преди векове селото е било на друго място – на 2-3 км. от днешните граници. Преместено е заради епидемия от чума или тиф. Само една жена със синовете и дъщерите си е оцеляла след масовия мор, разказват възрастните жители на Преспа. Никой обаче не е в състояние да датира дори приблизително тези събития. До Освобождението населението тук е било изцяло турско. Името на селото се свързва с една легенда за турски бей, който паднал от коня си в снежна пряспа, но бил открит невредим. Българи по тия места идват в края на 19-и или началото на 20-и век. Трудно е да се каже от кои краища на страната са се преселили. Регистърът на населението от 1940 г. дава сведения само за едно семейство – бежанци от Еникьой /Беломорска Тракия/ - Добра Василева с дъщеря си Паскалуда и сина си Димо. Те пристигат тук след Първата световна война. В този военен конфликт загиват четирима жители на Преспа – Иван Дечков Матев от 19-и пехотен полк, Григор Матеев Бечков и Колю Пенев Колев от 4-и маршеви полк, Аптула Шакиров Мурадов /8-ми пехотен полк/, съобщава историкът Радослав Симеонов – уредник на Военното гробище в Добрич.
След Крайовската спогодба през 1941 г. в балчишкото село са настанени българи от останалите под румънска власт севернодобруджански села. Преселниците са основно от Гаргалък. Регистърът на населението дава сведения за отделни семейства от Малък Гаргалък, Касапкьой и Караманкьой.
През 60-те години на миналия век населението в балчишкото село достига 800 души. След създаването на АПК обаче работата в селското стопанство намалява и хората започват да се изселват в градовете. През 1966 г. е закрито местното училище.
Днес в Преспа живеят около 250 души. 60 % от тях са роми. Сериозен проблем с безработицата няма. Тези, които искат да работят, си намират работа, категоричен е кметът Сергей Георгиев. 15 жени са устроени в сладкарски цех в Балчик, още толкова мъже работят на строителни обекти по Черноморието. Имаме уверение, че в близко бъдеще ще се разкрият работни места и на строящо се голф игрище край Балчик, допълва Сергей Георгиев.
Землището на Преспа е 18 000 дка. Земята е изключително плодородна – най-хубавият чернозем в Добруджа, с гордост заявява Сергей Георгиев. И добавя със съжаление, че заради некадърно управление през миналата година е била закрита земеделската кооперация. В момента земята се обработва от трима арендатори.
В Преспа все още функционира детска градина. Тя се посещава от около 10 малчугани. Преди няколко месеца е открито бистро. Това е единственото място за забавления в селото. От читалището е останал само салонът. Той се използва и като пенсионерски клуб.
През 1942 г. селото получава българското си име. То е сполучливо избрано. Населеното място е разположено в открита местност и през зимата вятърът образува огромни преспи. Сравнително бързо успяхме да се справим с бедственото положение в началото на януари. През първия ден на бедствието – 2 януари, останахме без ток и вода. Местните арендатори обаче веднага реагираха, извадиха земеделската си техника и разчистиха пътя до Сенокос, разказва кметът на Преспа Сергей Георгиев.
И тук, както на много други места, разчитат на чужденците. Няколко имота вече за закупени от англичани. Един гражданин на Обединеното кралство – Линос Патрик Моран живее постоянно в Преспа. Непрекъснато има запитвания от агенции за недвижими имоти. Интересът е голям, защото селото е точно по средата между Балчик и Добрич и е на по-малко от 30 км. от морето, казва кметът Сергей Георгиев. Къща с двор се продава за около 25 000 евро. Пустеещи имоти не липсват. Според Сергей Георгиев цените са малко завишени, но те са провокирани от бума на сделки с недвижими имоти през последните години.