Позиция

Дали мълчанието винаги е злато

През последните месеци жителите на град Балчик прибавиха към седмата си цивилизация допълнителни поводи за повишено самочувствие. След стартиралия процес по възстановяване спомените за видния балчишки мореплавател капитан Кущи, неотдавна бе открит нов модерен рибен ресторант на името на негов събрат от родината на Реджина Мария – господин Френсис Дрейк. На 3 март тази година на една от страничните стени на този ресторант бе поставена паметна плоча за двама българи – Васил Левски и Любен Каравелов. Живели три века след господин Дрейк, тези двама българи не са си и помисляли, че тефтерчето на Дякона, съдържащо отчети далеч под нивото на дневното меню на споменатия рибен ресторант, разпространяващи някакви идеи за чиста и свята Република и съставяйки досие на маминото детенце, ще имат честта да бъдат събрани под един покрив с човек, който е тяхна пълна противоположност. След 3 март в град Балчик гостуваха по различни причини проф. Иван Илчев, доц. Тотко Стоянов от СУ “Климент Охридски”, проф. Ваклинова от БАН, г-жа Нина Чилова – народен представител, г-н Токаджиев – зам. -министър на културата и др. Не ни е известно до ден - днешен - 9 юни 2008 г., някой да е изразил своето мнение по повод най-новата измишльотина на човека с две висши образования г-н Радостин Мирков от Балчик, който в последната си книга “Добруджанският пламък на Левски”, без да се съобразява с постиженията на българската историческа наука, твърди неверни неща. Към тази категория принадлежи например едновременното присъствие на Левски и Каравелов плюс 22 –ма българи, членове на таен революционен комитет в Балчик. Задаваме си въпроса: възможно ли е в Турция паметта на г-н Ататюрк, в Румъния на г-н Карол І или в Германия на г-н Бисмарк да бъде осквернена по този начин.

Георги Марчев