Но пък хората тук са положили усилия да съхранят за поколенията паметта за случилото се след идването на български заселници по тия места. Това се случило малко преди Освобождението. Не е ясно дали в по-ранните години и векове тук е имало селище. Около 1870 г. пристигат две групи тракийци, подгонени от турците. Първи са се заселили т.нар. “маджури”. Предполага се, че това е побългарен вариант на турско-арабската дума “мухаджир” /изселник, емигрант, чужденец/. Терминът “маджури” е особено разпространен във Варненска област и се отнася за българи, преселили се от Одринска Тракия – основно от околностите на Лозенград и Люлебургас. Вероятно от там са дошли и заселниците в Крумово. Втората група българи по тия места пристига от поморийските села Еркеч и Горица. Първоначално те са възнамерявали да емигрират в Бесарабия. Решили да презимуват тук преди дългия път на север. Местността обаче им харесала – плодородна земя, достатъчно вода, пасища за добитъка. Разпрегнали кервана и се установили за постоянно. Част от тракийците все пак стигнали до Бесарабия, но скоро разбрали, че суровият климат там не е за тях и се върнали обратно. Наблизо до така оформилото се българско поселище имало турски къшли. Селото се наричало Долна Кумлуджа. Новото селище пък било наречено Горна Кумлуджа. На турски “кумлуджа” означава песъчливо място. Предполага се, че етимологията на названието е свързана с характеристики на почвата. В подкрепа на тази теория е и фактът, че бившето село Долна Кумлуджа сега е квартал на Крумово и се нарича Пясъчник. Там и до днес живеят мюсюлмани-шиите. Наблизо има алианско светилище. Тези обстоятелства обясняват и другото название на селото, срещащо се в османски документи – Казълбаш.
Първият кмет на Горна Кумлуджа е Конда Бърнев Митев. Възрастните жители на Крумово са го запомнили като енергичен и работлив човек, ходил е до Цариград, за да издейства придобивки за селото. Той построил чешма, която и до днес наричат дядо Кондовата.
Горна Кумлуджа получава българското си име още през 1884, на 20 юни с указ на княз Александър Батенберг.Най-вероятно по настояване на местните жители селото е именувано в чест на един от най-великите български владетели – кан Крум.
През драматичните години на войните за национално обединение от началото на миналия век /1912-1918 г./ кмет на Крумово бил Петър Иванов Камбуров. За него се знае, че се познавал лично с Капитан Петко войвода. Възрастни хора дори разказват, че изтъкнатият поборник неведнъж е посещавал Крумово. През тежките военни години крумовци доказват своя патриотизъм и верността към националния идеал – обединение на всички български земи в една държава. Десетки са жертвите, дадени от селото по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Крумовци са в предните бойни линии по време на освобождението на Добруджа от първата румънска окупация. Те воюват основно в състава на Осми приморски полк. В битките храбро се сражават не само етническите българи. Архивите са съхранили спомена за младши унтерофицер Сюлейман Турабиев , който получил пенсия като инвалид и ветеран от войните. След краха на надеждите за обединение и националната катастрофа през 1919 г. Крумово се оказва само на няколко километра от българо-румънската граница.
През 1924 г. е построена църквата “Св. Димитър”. Три години по-късно в дерето е издигнат и малък манастирски комплекс, който е разрушен по време на комунистическия режим, разказват местните. Инициатор за градежа на манастира бил тогавашният кмет Добри Вълчев Стайков. В момента се извършва основна реконструкция на православния храм в селото. Благодарение на спонсори храмът е изцяло обновен, подменено е кубето на камбанарията, споделя кметът на Крумово Георги Стратев.
В центъра на селото се издига величествен паметник на загиналите във войните за национално обединение. Изключително любопитна е историята на построяването му. През 1933 г. тогавашният кмет Борис Желязков закупува с пари на кметството няколко лотарийни билета, останали непродадени сред селяните. Един от билетите носи голямата печалба в тиража. Кметът веднага решава с парите да се вдигне паметник на крумовци, паднали по бойните поля. Наема най-добрия архитект във Варна – Жельо Богданов и едно от светилата на скулптурното изкуство в България по онова време – Кирил Шиваров.
Паметникът е открит през 1937 г. Издига се на височина не по-малко от 30 м. В основата на монументалния комплекс е чешма, украсена с лъвска глава. Над нея е постаментът, на който е монтирана плоча с имената на загиналите във войните жители на селото. Над главата пък е поставена допълнително плоча в памет на летеца Иван Славов, загинал на 14 септември 1929 г. “при изпълнение на отечествения си дълг”. Композицията завършва с фигура на български войник в естествен ръст. Взорът му е отправен към поробена Добруджа.
Инициаторът за построяването на този грандиозен паметник Борис Желязков е убит зверски от комунистите през септември 1944 г. Провинението му е, че бил безрезервно предан на Отечеството си през целия си живот – като военен, околийски началник във Варна и като кмет. Борис Желязков е пребит жестоко в първите дни след преврата на 9 септември, откаран е в Добрич, откъдето е върнат полумъртъв. Умира вследствие жестоките побои няколко дни след като официално бил “освободен”. През десетилетията на комунизма паркът с паметника е занемарен. Преди 4 години по идея на Георги Стратев е организиран събор, който започва с панихида. Ангажимент за редовното й отслужване поел Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Съборът в чест на загиналите във войните е винаги в първата събота на юни. Тази година той ще се проведе на 7 юни.
Училището в селото е закрито през 70-те години на миналия век. Тогава престанала да функционира и детската градина. Читалищна дейност в Крумово има още от 1927 г. През миналата година е направен основен ремонт на читалищната сграда. Към културната институция функционират две групи за автентичен фолклор – женска с музикален съпровод и мъжки квартет. Преди дни получихме чисто нови носии, имаме уверението на Община Аксаково, че ще ни помогнат за закупуването на музикална уредба, каза кметът на Крумово Георги Стратев.
В непосредствена близост до селото е местността Св. Марина. Тя се счита за свято място още от края на 19-и век. Известно е като Маринино кладенче. През 1882 г. църковното настоятелство в с. Ботево взема решение в местността да се изгради параклис, който посвещават на света великомъченица Марина. Под него е изградена къпалня.. Страдащите от различни болести са се потапяли във водата, вярвайки в целебната й сила. Построена е и каменна чешма. През 1935 г. над параклиса е съградена църквата “Св. Марина”. През 1941 г. цар Борис ІІІ издава указ за изграждането на манастир в чест на възвръщането на Южна Добруджа към България. През комунизма манастирският комплекс е оставен на произвола на съдбата. През десетилетията сградите почти рухват. Възстановени са през последните няколко години от арендатора Петър Петров.
Днес във варненското село живеят 193 души /по данни на ГРАО/. Има и около 30 души, които са постоянно в Крумово, но не желаят да се регистрират. Още толкова са записаните с настоящ адрес. През 1944 г. жителите на Крумово са били 1800. Вследствие водената политика на обезлюдяване на селата, за шест десетилетия населението е намаляло 9 пъти. Хората се насочиха към Девня, Варна, Аксаково, Добрич. Започнаха да работят в заводите, защото възможностите за реализация в селата намаляха, коментира Георги Стратев. Три имота са закупени от англичани. Едно семейство живее постоянно тук. Преди година- две цените на имоти стигнаха астрономически цифри – от 40 до 60 хиляди евро. Сега те вече се върнаха към нормалните си стойности. В момента празно място може да се купи за 10-15 000 лв., казва Георги Стратев. Обработваемата земя в землището на селото е 21 000 дка.
Напускаме Крумово – село, запазило будния дух на първите заселници, воювалите за обединението на България. Перспективи за развитие не липсват. Има идея в запустяла къща, която преди години е била музей на комунистическия деец Атанас Александров /Герчо/, да се създаде пенсионерски клуб, а в съседна сграда да се открие работилница за млади скулптори. Може да се осигури и леглова база, за да провеждат творците пленери тук. Крумово би могло да се възползва и от природните дадености – чист въздух, прохладни гористи местности, разнообразен и живописен ландшафт, къщи със съхранена възрожденска архитектура. Всичко това са предпоставки за развитие на така популярните напоследък екологичен и културен туризъм.
|
