|
|
| четвъртък,
1 ноември, 2007 |
Историкът Радослав Симеонов:
След Освобождението Добруджа е превърната в разменна монета
В Румъния не е съхранено нито едно българско военно гробище |
|
Радослав Симеонов, уредник на Военно гробище-музей |
• Г-н Симеонов, вие участвахте в първата експедиция за проучване на български военни паметници в Северна Добруджа. Чия бе инициативата за провеждането й?
• Действително това бе първата по рода си експедиция за проучване на български военни гробища и паметни знаци от Добруджанската операция на Трета българска армия през Първата световна война. Тя бе организирана по идея на Министерство на отбраната и историческите музеи в Тутракан и Добрич.
|
• Кой финансира експедицията?
• Транспортът бе осигурен от Община Тутракан. За реализацията на идеята помогна и Централния военен архив. Във финансирането се включиха и трите институции, които инициираха експедицията.
• Откъде черпихте информация за местоположението на паметните знаци от бойния път на Трета армия в Северна Добруджа?
• Експедицията бе предшествана от задълбочена научно-изследователска работа. Във фондовете на Централния военен архив бе открита информация,
|
 |
Два български войнишки паметника в с. Черна. |
съдържаща точни данни за гробове и паметни знаци на загинали български войници в Добруджанската операция през 1916 г.Голяма част от тях са документирани веднага след приключването на бойните действия. До 1940 г. гробовете са обгрижвани вероятно от местното българско население.
• Кои бяха участниците в експедицията?
• В обхождането на обектите, за които имахме предварителна информация участваха Иво Антонов – главен експерт “Военни паметници” в Министерство на отбраната, директорът на Историческия музей в Тутракан Петър Бойчев и аз.
• Какво е днес състоянието на българските военни гробове и паметници от Първата световна война в Северна Добруджа?
• Загиналите на румънска територия български войници са около 11 000. Гробовете на повечето от тях са били обозначени. При проучването на архивните единици събрахме информация за над 100 обекта. Поне 20 от тях са военни гробища. Не открихме нито едно съхранено гробище. Намерихме само случайно оцелели единични надгробни знаци. Такъв бе открит в с. Тариверди, област Констанца. В тулчанското село Михаил Когълничану /по-известно у нас със старото си име Еникьой – там е учителствал Левски/ намерихме не само надгробия на загинали български войници, но и множество цивилни гробове на местни българи. В с. Черна, Мачинско открихме два надгробни паметника. Тук бе открит и гробът на добричлията подпоручик Никола Миндов Марчев, воювал в състава на 48-ми пехотен полк, загинал на 21 декември 1916 г. Два кръста на български войници бяха намерени и в с. Валя Тейлор /Мейданкьой/, Мачинско. Установено бе и групово погребение на четирима войници от Седми пехотен преславски полк в гробището на манастира “Кокош”. В обходените от нас 25 селища бяха открити общо 8 надгробия на 12 души.
• Напълно ли са унищожени останалите български паметни знаци и военни гробове?
• За съжаление военните гробища и голяма част от паметниците са напълно заличени. Останките им личат на места по терените върху които те са били обособени. Такива например открихме в Каталой, Тулчанско. Части от монументи открихме в двора на българската църква в Бабадаг и в Черна.
• Умишлено ли са унищожени военните ни паметници и гробища в Северна Добруджа?
• Може да се твърди, че са преднамерено заличени. Трябва обаче да се има предвид, че част от надгробията всъщност са били дървени кръстове, които вероятно са изгнили. Със сигурност вина за състоянието на паметниците има и българската държава, която не е полагала достатъчно грижи. Факт е, че в Северна Добруджа има военни гробища на загинали в Първата световна война от други националности, които са в цветущо състояние.
• Все пак не е ли редно да се обърне внимание на румънските власти за опазването на българските военни паметници?
• Положителните примери за сътрудничество в тази насока не са един и два. По време на експедицията се срещнахме с представители на румънската неправителствена организация “Култул Ероилор”, чиято основна цел е опазване на войнишките паметници. Бяхме приети и от зам.-префекта на Констанца Клаудио Палаз. Той пое ангажимента за поставянето на плоча с имената на загиналите български войници в с. Пиетрени /Кокарджа/. Там миналата година бе издигнат войнишки паметник, посветен на загиналите от всички националности в сраженията край селото.Българите са около 350 души. Друг положителен пример за сътрудничество е изграденото от румънската държава международно военно гробище в с. Мирча вода през 20-те години на миналия век. Около една четвърт от погребаните там са българи. На 3 ноември 2007 г. гробището ще бъде официално отрито след основна реконструкция. Зам.-префектът на Констанца ни покани да присъстваме на тържеството.
• Споменахте, че българската държава не е положила достатъчно грижи за военните ни паметници...
• До 1944 г. към Министерството на войната е функционирал отдел “Военни паметници, музеи и гробове”. Щатът на този отдел е бил над 50 души. Те са се занимавали с проучване, поддръжка и изграждане на войнишки паметници. След 9 септември 1944 г. отделът е закрит. Военните паметници са оставени на произвола на съдбата. И то не само тези зад граница. На забвение са предадени паметниците на загиналите в Първата световна война, които се намират на територията на страната. Причината за това отношение е, че според комунистическата идеология войната от 1915 – 1918 г. е империалистическа. Липсата на адекватна държавна политика за опазване на войнишките паметници продължи и след промените през 1989 г. Едва през 2001 г. към Министерство на отбраната бе разкрита една щатна бройка за главен експерт. Макар и плахи, първите стъпки в посока възстановяване на войнишките паметници вече са направени. В Македония – Ново село, Струмишко и в Цапари, Битолско са изградени отново български военни гробища. Като цяло обаче българската държава не отделя никакви средства за поддръжка на паметните знаци на загиналите във войните за национално обединение.
• От колко години се занимавате с проучване на войнишките паметници? За вас това обикновена професионална задача ли е или осъзната потребност?
• Това за мен е най-точно казано научно-изследователски интерес. Занимавам се с проучване на войнишки паметници от 15 години. Това е една необятна тема. Има много непроучени войнишки гробища. Някои от тях са безцеремонно унищожени по време на комунистическия режим. Така например върху войнишкото гробище край Козлодуйци е изградена пречиствателната станция на свинекомплекса. Върху по-голямата част от територията на Военното гробище в Добрич са построени две фабрики.
• Натъкнахте ли се по време на експедицията на други свидетелства за българското присъствие в Северна Добруджа?
• Разбира се. Църквата в Тулча е един от най-големите български православни храмове по време на Възраждането. Строена е през 1873 г. През Възраждането Тулча е един от най-интензивно развиващите се български градове – икономически и търговски център. В двора на църквата в Тулча също са погребани български войници. Цивилните гробове на севернодобруджански българи могат да се видят почти във всяко по-старо гробище. Някои от надгробните надписи са на кирилица. В Башкьой, Тулчанско има румънски войнишки паметник, построен през 30-те години. Всичките имена върху него са български. Това са българи от Северна Добруджа, мобилизирани в румънската армия и воювали в Трансилвания. Всички тези наши находки са ярки свидетелство за трайното присъствие на българи по тия места. И няма как да е иначе – Добруджа все пак е люлката на българската държава. За съжаление след Освобождението областта не попада сред приоритетите на българската външна политика. България не полага никакви усилия за културно-просветното дело сред останалите под румънска власт наши сънародници. Те са били оставени на произвола на съдбата. Добруджа е превърната в разменна монета в политиката на Великите сили.
Разговаря Пламен Николов |
|
|
