Проф. Георги Атанасов, доц. Валери Йотов и Йото Йотов с част от находките – по-ниския фрагмент е от колонота от императорски червен мрамор.

Иманярски изкоп – свидетелство за безнаказаната дейност на нелегалните копачи

Находките

Абсидата и съсипаният от иманяри олтар

Внушителна епископска базилика откриха на Залдапа

Храмът в древния град е един от най-големите в Североизточна България

Размер на шрифта: a | a | a 22:17 10 септември 2014
Автор: Пламен Николов
Една от най-големите раннохристиянски епископски базилики в Добруджа и Североизточна България е открита при разкопките на древния град Залдапа, които започнаха преди месец и половина. За пръв път археолози влизат в късноантичната и ранновизантийска крепост – най-големият град във вътрешността на Добруджа в периода 5-6 век.  Научни ръководители на разкопките са проф. Георги Атанасов от Силистра и доц. Валери Йотов, директор на Археологическия музей във Варна.
Иманярите, които от десетилетия вилнеят безнаказано в местността са пробили с изкопи и древната сграда. Дупките са били със солидна дълбочина, а край тях имало разхвърлени множество потрошени мраморни фрагменти.При оглед през 2011 г. са констатирани пораженията от иманярските набези и е било установено, че нелегалните копачи са попаднали на представителна сграда, най-вероятно базилика. Тогава става ясно, че спасителните разкопки са повече от наложителни, за да бъде съхранено това, което все още иманярите не са съумели да унищожат.
Проучванията  са започнали именно с разкриване на това древно здание, което се е оказало огромен епископски катедрален храм. Той  е съпоставим с най-големите църкви в Одесос /Варна/, Томи /Констанца/ и Истрия /Северна Добруджа/. Това категорично е била епископска базилика, където е бил интронизиран и е служил духовния глава на епископията Залдапа. Базиликата е с мощни фундаменти, трикорабна, с триделен притвор.     Рядко се случва още на старта на разкопките в голям античен град да се натъкнем на един от знаковите му паметници, коментира проф. Георги Атанасов.
Крепостта се нарича Залдапа /жълта вода/
заради дерето, което обикаля стените на някогашния град и което се е пълнило с кални от носените наноси води. Крепостта Залдапа е с укрепена площ от 25 хка и две селища в непосредствена близост до крепостните стени. Разполагал е с 30 отбранителни кули, две големи и няколко по-малки порти. Заедно със селищата се е оформила градска англомерация от  общо около 40 хектара. Това прави Залдапа един от най-големите ранновизантийски градове в Североизточна България. До 50-те години на миналия век стените са били запазени на височина 1,5 м. Но след това древният град се е превърнал в кариера за добиване на камъни, които са използвани за строеж на къщи и огради в съседните села. Поради спецификата на разположението си – в малка община и далеч от големите градове в съвремието, древната крепост е подложена на безжалостни атаки на иманяри. Затова и бяха толкова спешни разкопките, които започнаха тази година, след положените от директора на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов усилия за осигуряване на финансиране. Влизането на археолозите беше наложително, за да се спаси това, което все още може да бъде спасено като паметници на историческото наследство в този голям римо-византийски център.
Румънския археолог Раду Вулте и българския учен проф. Веселин Бешевлиев първи изказват категоричната хипотеза, че това е известният от писмените извори град Залдапа, който се свърза с бунта на римския военачалник Виталиан в началото на 6-ти век. Той се обявява за император по време на религиозно противоборство между православни и еретиците-монофизити, подкрепяни от владетеля на Източната Римска империя Анастасий І /491-518/ Виталиан действа в Мала Скития – между Калиакра и Залдапа. Този град е споменат и като център на епископия в специален списък на епископските катедри в ранновизантийската империя. А като такъв е притежавал епископска резиденция и съответно представителна базилика.
Църквата е с внушителни размери. Основната сграда е дълга 37 м., широка е 21 м. Широчината й е по-голяма от тази на базиликите в Одесос и Марцианопол /Девня/. Епископската църква разполага с много мощни фундаменти. Камъните в основата са фугирани и слепени с хоросан. Това дава основание на учените да смятат, че тази базилика е била двуетажна. Освен двата корабни корпуса, е имала и галерии. Абсидата е много солидна, с дебелина на стената над 1,3 м., което сочи за голяма височина на църквата. Рядка по красота и финес на изпълнение е мраморната олтарна преграда на храма, която отделя сакралната част – олтара. Обикновено тези прегради се правят с големи мраморни плочи. Забележителното в случая е, че тази е с ажурна изработка. Проф. Атанасов я сравни с брюкселска дантела изваяна от мрамор. Аналог на подобна ажурна изработка има само в голямата базилика в Истрия, който е най-богатия гръко-римски град в Добруджа. Това е втората изпълнена по подобен начин олтарна преграда в християнския свят, която ми е позната, каза проф. Атанасов. Предстои да проучим литературата за подобни храмове в Северна Африка и Мала Азия, за да установим има ли аналози на други места по света. Друго забележително откритие е фрагмент от колона от специален червен мрамор с бели ивици, известен като „Брекча каролина”. Този материал е бил изключително скъп и дефицитен, добивал се е от находища в Мала Азия и се е използвал в храмове, посещавани от императори и в дворците на владетелите, оттам идва и названието „каролина” - кралски.
Присъствието на тази колона в Залдапа също препраща към самопровъзгласяването на Виталиан за император.Когато находищата на порфира /друг знаков за императорите мрамор/  в Египет попадат в ръцете на персите, Брекча каролина става знак за най-представителните строежи. Открити са 450 мраморни детайли. Малки мраморни скулптурки на четири гълъба, които вероятно са красяли проповедническия амвон на епископа. Мраморът е бил изключително скъп материал, добивал се е по крайбрежието на Мраморно море и е  доставян с кораби. Археолозите са намерили над 300 монети от различни периоди, кръстове за кандилариуми, други култови предмети. Разкопките са извадили на бял свят и няколко архитектурни елемента.  Открити са още търговски пломби и шила. В базилика не могат да се очакват предмети от бита или керамика, тя все пак е сграда със сакрално предназначение.
В Залдапа има още поне два раннохристиянски храма.
Единият също е с впечатляващи размери, другият е малък, украсен с мозайка. Южно от епископската базилика е разположен интересен комплекс и голямата надежда на проф. Георги Атанасов е това да се окаже епископската резиденция.
Вторият обект, по който работиха археолозите през последния месец и половина, е  жилищен квартал в непосредствена близост до една от двете по-малки църкви. Тук е имало няколко големи иманярски изкопа на дълбочина от по 3-4 м. Бяхме длъжни да разкрием тези сгради, обясняват учените. Това са жилища от 5-6 век. Базиликата в съседство е също с внушителни размери. Тя вероятно е била видима до много по-късен период, дори и след турското нашествие, защото тази част от местността се нарича Клисе Бурен /църковния нос /.   
Обектът е отдавна известен на науката, дълго време се е мислило, че това е известният римски град Абритус /от там идва и името на близкото село Абрит/, но след като проф. Теофил Иванов откри Абритус край Разград, учените се насочват с голяма доза сигурност към хипотезата, че градът във вътрешността на Добруджа всъщност е известният от изворите Залдапа, значимо средище в Мала Скития в ранната история на Източната Римска империя /от 5-ти до началото на 7 век/. Обектът е бил на вниманието първоначално на румънски археолози /по време на окупацията на Добруджа/. Публикации и бележки за Залдапа има и един от основателите на българската археология Карел Шкорпил. Голяма е заслугата за популяризирането на обекта в научните среди и на един от видните кадри на добричкия музей – доц. Сергей Торбатов, който прави обобщаващо изследване, събрано в книга, озаглавена „Залдапа”. В нея попадат всички известни допреди две десетилетия факти за крепостта.
Благодарение на положените от директора на РИМ – Добрич Костадин Костадинов усилия са осигурени пари за първите законни археологически разкопки на Залдапа. Първи откликват от Община Крушари. С решение на Общинския съвет са предоставени 10 000 лв. Добруджанската община оказва пълна подкрепа на начинанието и с логистика и осигуряване на работници, заслугата за което е на кмета Добри Стефанов.  Още 40 000 лв. дава Министерството на културата. В екипа на разкопките, които и в средата на септември са в разгара си, са археолога от добричкия музей  Йото Валериев Йотов, д-р Мария Христова - археолог от София, Мартин Вълчев.
Разчитаме на допълнително финансиране догодина. Тази година държавата за пръв път отпусна немалко пари за разкопки. Осигуряването на средства е изключително важно най-вече за този обект. Ние дойдохме тук, за да спасим забележителния римо-византийски град Залдапа и имахме щастието да попаднем на една от емблематичните му сгради. Опазването на културно-историческото наследство е голям проблем за българската нация и заради недостатъчните грижи, които се полагат, много от ценните свидетелства за миналото ни са в окаяно състояние или безвъзвратно загубени.
Няма друга страна, където археологическите паметници да са подложени на толкова варварско унищожение
България е сред страните с най-любопитни и интересни археологически паметници в Европа, но ако продължаваме да рушим с тези темпове, след десетилетие ще бъде бяло петно на картата на историческото наследство. Не осъзнаят ли прокуратура, съд и полиция, че това е престъпление равносилно с проституцията и наркотиците и не започнат ли да действат енергично срещу иманярската мафия, ще загубим безценни паметници. Само около базиликата има над 20 изкопа. Цялата олтарна част е избита и олтарната маса е натрошена, някои казват, че е изнесена. Това граничи с безумие. Този паметник е богат, не е разработен от археолози досега и иманярите са се развихрили с цялата си сила, коментира проф. Георги Атанасов.
Ще положим усилия тук да има постоянна охрана. След края на археологическия сезон, ще консервираме разкопките и ще ги подготвим за следващата година.
Задачите до края на археологическия сезон са да бъде разкрита напълно базиликата и част от епископската резиденция, обяви проф. Атанасов.
Находките ни дават основание догодина да поискаме целево финансиране. Обектът задължително трябва да бъде социализиран, като се възстанови базиликата. Залдапа има потенциала да се превърне в туристическа атракция и да се комбинира в трансграничен маршрут с друг значим паметник от периода – Тропеум Траяни, който е само на няколко десетки километра от тук, от другата страна на границата. Така ще отворим и вътрешността на Добруджа за културен туризъм, каза директорът на РИМ – Добрич Костадин Костадинов.
реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.