Улица във Варна да носи името на опълченец искат наследници на Сивковия род

Потомци на един от най-големите родове в страната се събраха в морската столица

Размер на шрифта: a | a | a 19:46 06 юни 2013
Автор: Пламен Николов
Петата родова среща на Сивковия род се проведе в средата на май във Варна. Потомците на един от най-големите родове в страната /наследниците му са над 5 000 души/ се събраха за пръв път от 24 години.
За историята на Сивковия род ни разказа краеведът и почетен гражданин на Добрич Атанас Пеев. Вече четири десетилетия той изледва рода, чийто потомък е.

Основателят на рода е Сиво Друмев от Стралджа, Ямболско. Той и жена му Сара Стойкова имали три деца – Друми, Въльо и Стоянка. Сиво Друмев бил сред будните жители на Стралджа. В началото на 20-те години на 19-ти век в селото се настанил един турски спахия – Ибрахим бей. Той имал стадо от 13 000 овце. Турчинът обсебил всички пасища на Стралджа и за местните българи не останала паша. А в онези тъмни времена овцевъдството било единственият шанс за оцеляване на поробените българи в Стралджанско. Затова най-будните местни жители се събрали и написали прошение до султана. Проводили Сиво Друмев в Стамбул да представи тяхната молба. И колкото и чудно да изглежда – султанът склонил и издал заповед на Ибрахим бей да освободи пашата на раята и да се изсели от Стралджа. Сиво Друмев се прибрал със султанския ферман, но самозабравилия се турски изедник не зачел документа. Аз съм господарят тук и никой не може да ми заповядва, казал беят, който нямал никакво намерение да се съобразява с презрените раи. Стралджани се обърнали и към местния кадия. Той отсъдил в тяхна полза, но никой не бил в състояние да принуди Ибрахим бей да изпълни султанската заповед. А и местните турски власти нямали никакво намерение да заставят със сила един правоверен да остъпи пред неверниците – какво от това, че имало ферман. Стигнало се до ново дело, което се водило в Галац, Румъния /не е много ясно защо точно там е бил този “арбитраж”, но така е съхранена историята в родовата памет/. И това дело било спечелено. Сиво Друмев пътувал до Галац с двама турци. На връщане прекосили Дунава с ладия. Турците нападнали Сиво Друмев и го хвърлили в реката. Така свършил земния си път този борец за правата на стралджанските българи, дръзнал да се опълчи на самозабравилия се турски бей и то по законите на Османската империя. Които както се вижда, били само на хартия еднакви за всички поданици на падишаха. Близките  на Сиво Друмев разбрали, че занапред за тях живот в империята на султана няма.

И потеглили с каруци по тежкия път на изгнаничеството към Бесарабия и Русия.

Но там не всички случили на добри условия – някои останали, но други се насочили на юг и се заселили в Добруджа и Североизточна България – не смеели да се върнат по родните си места, страхувайки се от гнева на поробителя. Част от наследниците на Сивковия род намерили пристан в Северна Добруджа, в будния, тогава чисто български град Тулча, където е родена Калина Донева Сивкова – бабата на Атанас Пеев.
Родът е дал трима опълченци – поборници за Освобождението на България – Симеон Вълчев Сивков /той е бил кмет на тулчанското село Никулицел, където е Аспаруховият Онгъл/, Диньо Малев Сивков от Нова Загора и Георги Минков Сивков. Върху делата на последния ще се спрем малко по-подробно, защото именно в негова чест наследниците на рода предлагат да се именува улица във Варна. Още повече, че

биографията на поборника е пряко свързана и с Добрич.


Георги Минков е роден във Варна на 23 април 1848 г. Баща му Минко Сивков е котленски абаджия. След като турските поробители изпепеляват по-голямата част от града, той се преселва в Добрич. Там се оженва за мома от Шабла, но не си намира работа и заминава за Варна. Георги Минков остава сирак от малък. Още е дете, когато се главява за обущар в Добрич. Слугува в дома на майстора срещу хляб и учене на занаята. 19-годишен става калфа и се връща във Варна. Но заради поругана част захвърля нож по турския пристав Али чауш и се налага да бяга от Варна. С австрийски кораб стига до Плоещ. Там го заварва вестта за Освободителната война и се записва доброволец в опъчението. Зачисляват го в четвърта рота на втора опълченска дружина. През август 1877 г. взема участие в боевете на Шипка, през декември - при с. Шейново. Остава жив. За участието си в Освободителната война и за проявена храброст е награден с 5 ордена и медала. Но както сам казва по-късно, "от всичко най-много ме топли мисълта, че и аз съм дал част от силите си, част от младостта си за свободата на България". След края на войната му предлагат да замине на учение в Русия, но той отказва. На 4 юли 1878 г. по собствено желание е уволнен от Българското опълчение и се завръща в родния си град Варна, където отново се залавя с обущарския занаят. Скромен и неизвестен, Георги Минков Сивков доживява до дълбока старост. Умира във Варна на 28 февруари 1940 г., на 92-годишна възраст. Част от личните му вещи се съхраняват в музея на Възраждането във Варна.

Сивковият род е дал на България и немалко интелектуалци. Днес интелектуалния му елит наброява повече от 200 души. Сред тях са проф. Кина Иванова – зам.-ректор на Тракийския университет в Стара Загора, видния спортен педагог проф. Павел Добрев, Веселин Бончев – бивш кмет на Добрич и дългогодишен директор на Хуманитарната гимназия в града ни, Любомир Сивков – бивш зам.-кмет на Добрич и ексдиректор на Българския културен център в монголската столица Улан Батор, университетския преподавател доц д-р Цветан Сивков и др.
Първите проучвания на Сивковия род прави Друми Вълев Сивков през 1895 г.,след него родовата история е изследвана от Александър Сивков /1911-1956 г./.Първата родова схема е съставена от Тодор Златев Сивков от Алфатар. Проучвания прави и Едрьо Шедевски. Той е виден земеделски деятел, сподвижник на Александър Стамболийски, два пъти народен представител от БЗНС. От 70-те години на миналия век проучвания прави основно Атанас Пеев, който е автор на две книги, посветени на рода: “Сивковият род” и “Моите родови корени”.
Първата родова среща на Сивковия род се е провела през септември 1977 г. в Добрич. Следват срещи в Стралджа, Алфатар и Генерал Тошево – последната е през вече далечната 1989 г. На петата среща във Варна се събраха около 300 души. Сивковият род е единственият в България, който има свой химн – текста е написан от добруджанския поет Драгни Драгнев, музиката – от добричкия композитор Ангел Ангелов. Талисманът на рода е дървена бъклица, изработен от добрички майстор. Участниците в срещата засадиха и дръвче в горичката между Община Варна и Регионалния исторически музей в морската столица. Има идея там да се оформи малка горичка, която да бъде наречена “Сивковата”.

реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.