Пред паметната плоча на Апостола в Еникьой

Средновековната българска крепост Ново село /Ени сала/

Средновековната българска крепост Ново село /Ени сала/

Онгълът

Манастирът Кокош е изграден в типично български архитектурен стил

Средновековната българска крепост Ново село /Ени сала/

Младежи от ВМРО се поклониха пред паметната плоча на Апостола

Родолюбците посетиха български места в Северна Добруджа

Размер на шрифта: a | a | a 11:30 15 юли 2015
Автор: Пламен Николов
Поклонение пред паметната плоча на Апостола на свободата Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой и обиколка на места, свързани с хилядолетното българско присъствие в Северна Добруджа организираха в края на миналата седмица Националния младежки комитет на ВМРО и структурите на родолюбивата организация в Добрич. Поводът бе 178-годишнината от рождението на Апостола. Преди 4 години по предложение на Инициативен граждански комитет, с активното участие на ВМРО и родолюбци-доброволци и с финансовата подкрепа на Фондация “Българска памет” бе поставена паметна-плоча барелеф на Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой /днес Михаил Когълничану/. Тук през 1866-67 г. Дяконът е бил учител и е пял в местната българска църква. От четири години насам структурите на ВМРО в Добрич и Варна организират поклонения в дните около годишнината от рождението на великия революционер. Тази година в мероприятието се включиха младежи от цялата страна. Поклонението бе комбинирано и с посещение на знакови места – свидетелства за българския характер на Северна Добруджа.
Обиколката започна с посещение на крепостта Истрия. Районът около нея е запазил следи на уседнал живот още от каменната епоха, а в църквата на днешното село, което допреди седем десетилетия е било с преобладаващо българско население са запазени и църковни книги на старобългарски. Следващата спирка бе българската средновековна крепост Ново село /Ени сала/, част от укрепителната система на Първото и Второто българско царство, а след това и на полунезависимито феодално българско княжество на деспотите Добротица, Балик и Иванко. В двора на църквата „Свети Георги” в Бабадаг участниците в обиколката видяха съхранени и до днес граждански български надгробни камъни и военен паметник, върху който е поставена плоча на румънски език.
Младите патриоти почетоха паметта на Апостола, като се поклониха пред барелефната му плоча, поставена върху сградата на бившето българско училище /днес здравен пункт/ в Еникьой, където Левски е даскалувал. Поднесени бяха венци пред паметния знак, сведени бяха глави за минута мълчание. В местния храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий,  Дяконът е пеел по време на църковните служби. Иконите в старата църква са прекрасни образци на възрожденската българска иконопис, дело на майсторите от Тревненската зографска школа Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев.
Обиколката продължи в Тулча – градът-крепост на българщината в Северна Добруджа. Надписите в църквата „Свети Георги” недвусмислено говорят за преобладаващо българския характер на града през Възраждането. На български са изписани и надгробните плочи на българите, дарили средства за построяването на храма. В съседство е сградата на бившето българско девическо училище. Върху фасадата й е запазен надпис, поставен при откриването на школото. Посетена бе и къщата, в която Стефан Караджа е живял осем години. На нея е монтирана плоча, която напомня за престоя на прославения войвода в севернодобруджанския град.
Следващата спирка е манастирът Кокош, създаден от български монаси през 30-те години на 19-ти век. Старото крило на светата обител е запазено в автентичния му вид – типичен образец на възрожденската архитектура, характерна за българските манастири. В манастирското гробище са погребани подофицер Неделчо Ламбов и трима войници от Седми преславски полк, загинали в края на Добруджанската операция на Трета българска армия през декември 1916 г.
Стигаме и до Онгъла. Укрепеният лагер на кан Аспарух се е намирал на мястото на днешното село Никулицел, в подковообразна долина. Именно тук през 680 г. българите разгромяват войските на Източната римска империя и поставят началото на държавата ни отсам Дунава. В Никулицел спираме и в средновековната българска църква „Св. Атанас Летни”, строена през 13-ти ли 14-ти век – най-стария запазен в Добруджа храм. Той е умалено копие на Боянската църква.
Посетените от младежите български места далеч не са единствените свидетелства за хилядолетното ни присъствие в тази забравена българска земя. В Северна Добруджа все още има ценни за историческата ни памет места. Българската държава трябва да прояви по-сериозен интерес за тяхното съхранение и опазване. Наследството ни в тази изконна българска земя трябва да се пази и популяризира сред съвременните българи.

реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.