Директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов, Гергана Димитрова и Радослав Симеонов.
Снимка: Григор Маринов

Изследват трагичната съдба на таврийските българи по проект с еврофинансиране

Размер на шрифта: a | a | a 18:41 11 март 2014
Автор: Пламен Николов
Проект “Да помним сталинизма: Таврийските българи в Добруджа” ще реализират Висше училище Международен колеж и Регионалния исторически музей в Добрич. Финансирането е на стойност 48 000 лв. и се предоставя от Европейската комисия по програмата “Жива европейска памет”. Тя е насочена към съхраняване на историческата памет за престъпленията, извършени от нацизма и сталинизма. От събитията по време на Втората световна война изминават вече повече от седем десетилетия и все по-малко остават живите свидетели на онези времена. Затова и Еврокомисията финансира проекти, които са насочени именно към проучване на тези трудни периоди в европейската история и тяхното съхраняване за идните поколения, поясни Гергана Димитрова от Висше училище Международен колеж. Тя добави, че за съжаление в България малко организации проявяват интерес към възможностите за реализация на проекти, свързани с този период от новата и най-новата ни история. Темата за комунизма в нашата страна през последните две десетилетия бе по-скоро предмет на емоции, отколкото на задълбочен научен и обществен дебат, коментира Гергана Димитрова.
Едно от събитията, за които днес не се знае почти нищо е трагичната съдба на таврийските българи, потърсили убежище в Родината на дедите си в разгара на Втората световна война, депортирани насилствено обратно в Съветския съюз и физически ликвидирани по заповед на Сталин.
Българите в Таврия са наследници на десетките хиляди наши сънародници, които са напуснали родния си край по време на Руско-турските войни и походът на Дибич Задбалкански от 1828-29 г. Те първоначално се заселват в Бесарабия, но впоследствие по предложение на руските власти в средата на 19-ти век се преселват в Таврия. Българите като трудолюбиво селско население облагородяват пустеещите дотогава земи, разказа историкът Радослав Симеонов от РИМ - Добрич. Според него преселилите се в Русия българи са няколко десетки хиляди. И по време на руския царизъм е имало опити за тяхното асимилиране. След идването на власт на комунистите в Русия и създаването на СССР обаче българите стават обект на преследване и репресии. Хиляди от тях умират по време на Голодомора в началото на 20-те години на миналия век. Други няколко хиляди са разселени в различни части на Съветския съюз или изпратени в сибирските концлагери. През 1942 г. таврийските българи решават да се обърнат с молба към цар Борис Трети да ги приеме в Царство България и да ги спаси от ужасите на бушуващата Втора световна война. Отговорът е положителен и през 1942-43 г. е осъществено преселението на семействата на таврийски бежанци. Те са настанени основно в села в Добруджа и Лудогорието. По данни от Държавния архив са приети не по-малко от 1500 семейства. Сънародниците ни обаче за кратко имат щастието да се радват на новия си дом. През септември 1944 г. Червената армия окупира България и само месец по-късно по искане на съветските власти идва разпореждане на Съюзническата контролна комисия, председателствана от генерал-полковник Сергей Бирюзов за депортиране на всички граждани на Съветския съюз.
Именно с такъв статут са били таврийските българи, независимо, че някои от тях са успели вече да се снабдят и с българско гражданство. На за сталинските главорези и българските им комунистически помагачи това няма никакво значение. Нашите сънародници са клеймосани като изменници и преследвани като животни от органите на НКВД и червеноармейците с активното съдействие на отечественофронтовските власти. Таврийците от Добруджа са натоварени в конски вагони и транспортирани по този начин до Констанца. От там са качени на кораби, с които поемат към неизвестното…Има предположения, че част от тях са издавени в Черно море, а останалите са загинали в лагерите на архипелага Гулаг. Заселените в Лудогорието са качени на шлепове, с които са отведени по Дунава.
Няма сигурни данни за съдбата на депортираните таврийски българи. Именно това е една от целите на проекта – да се проучи това, което все пак е съхранено в документите. Предстои сериозна изследователска работа, посочи Радослав Симеонов. Ще издирваме документи, които все още не сме сигурни къде можем да открием – предполагаме, че част от тях са в архива на МВР. Идеята е да се докоснем и до чисто човешката страна на тази трагедия, да я пречупим през призмата на обикновените хора. Разполагаме с информация за неколцина таврийски българи, които по невероятно щастливо стечение на обстоятелствата са успели да се спасят и са останали в България – техните истории също ще бъдат включени в проучването, каза още Радослав Симеонов.  
Преди три месеца в Добрич бе сформиран Инициативен комитет за поставяне на паметен знак за трагедията на таврийските българи. Проектът за паметника е готов. Внесени са документи с искане за разрешение в Общинския съвет. Паметният знак ще бъде поставен в градинката пред Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис ІІІ.
По проекта ще бъде издадена книга и заснет филм за таврийските българи. Планирали сме представяне на книгата и документалната лента в София, за да можем пред максимално широка аудитория да огласим истината за тази трагедия. Българската държава спаси евреите от депортиране в лагерите на смъртта, но не направи нищо за нашите еднокръвни братя от Таврия. Трябва да се знае цялата истина за тази трагедия. Предвиждаме пътуване и до Таврия и установяване на контакт с българските организации там, обяви директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. Той добави, че целта е да се съберат оцелелите късчета от историята, за да се съхрани за поколенията паметта за трагичната съдба на таврийските българи.



реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.