95 години от Ньойския диктат – прекършеният национален идеал

Размер на шрифта: a | a | a 12:41 01 декември 2014
Автор: Траян Димитров
България участва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на българското правителство е да се поправи неправдата, сторена в Букурещ спрямо страната ни на 28 юли 1913г. Съгласно Букурещкия мирен договор от страната ни са откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния изконни български земи, населени с българско население – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878г. Северна Добруджа е присъединена и Южна Добруджа.
Въпреки безбройните български победи по бойните полета и проявения героизъм от българския войник, Първата световна война завършва катастрофално за нас с подписването на Ньойския мирен договор.
През лятото на 1919г. парламентът изпраща българска делегация на Парижката мирна конференция на страните победителки. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с влак за Париж и са третирани като военнопленници. Пристигат на 27 юли и са настанени под охрана в хотел „Шато дьо Мадрид”. В продължение на два месеца не им се позволява да напускат хотела без специално разрешение, подписано от предния ден. На 19 септември сутринта, в Министерството на външните работи на Франция, премиер-министърът Жорж Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир, които са унизителни и несправедливи. Представителите на САЩ се противопоставят на това отмъстително третиране на победените опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война. Американският президент Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, но Франция и Англия отхвърлят този разумен подход на САЩ. В отговор на това Уилсън напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. За протокола Клемансо дава срок от 25 дни на българската страна да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който след като ги разгледа да определи нов срок за окончателния общ договор с България.
На 27 ноември 1919г., в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва договора, като счупва в знак на протест срещу тежките клаузи писалката си. По силата на този договор България търпи големи териториални загуби. Населени с българи земи са подарени на съседните държави. Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и села в Кулско и Трънско с обща площ 11 000кв. км. са предадени на Сърбия. От България е отнета Западна Тракия с граници от р. Места до р. Марица, върху която е наложено съвместно управление от Съглашението. По-късно тази област е предадена на Гърция. Румъния запазва властта си върху цяла Добруджа. Българите, живеещи в тези области са подложени на асимилация и терор, които са съпоставими с предходните турски издевателства. В следствие на това 120 000 бежанци се отправят към пределите на обезкървена България, прокудени от бащините си огнища с огън и меч. Така след Ньойския мирен договор България граничи с територии от своето етническо землище.
В продължение на 37 години страната ни независимо от трагичното ѝ икономическо състояние трябва да изплати репарации в размер на 2.250 милиарда златни франка при лихва 5% върху остатъка и да предаде за 5 години на Сърбия 5000 т. каменни въглища и над 70 000 едър и дребен рогат добитък на Сърбия, Румъния и Гърция.
Българската армия дава в Първата световна война 87 500 убити и 15 390 ранени. След края на войната тя е орязана до 20 000 войника. На България се позволява да разполага с 10 000 души жандармерия и 3000 души погранична стража – или общо да притежава 33 000 военнослужещи. Премахната е наборната военна служба и е заменена с доброволен принцип на набиране. Така се нарушава единството между народ и армия, което е така силно проявено във войните за национално освобождение, когато народът изпраща своите синове с китки здравец, песни и хора, сякаш не на война, а на сватба отиват. Българската армия е лишена от правото да притежава танкове, бойна авиация, брегова артилерия и подводен флот. Целта на победителите от Антантата е България да има слаба боеспособност и никога повече да не възстанови своята довоенна мощ.
Българският народ посреща вестта за унизителните клаузи на Ньойският диктат с небивал трагизъм и възмущение. Мъка и болка сковават всяко едно българско сърце. Огромно множество с черни хоругви и плакати се струпва на столичната гара, за да посрещна българската делегация от Париж. След това се организира траурно шествие по улиците на столицата.
Непосилната мъка по разкъсаното Отечество, по братята и сестрите останали под чуждо робство и подложени на жестока асимилация не може да се изкаже с думи. До 9 септември 1944г. във всеки български град на 27 ноември се спускат от балкони и прозорци черни знамена в знак на траур по своя прекършен национален идеал.
                    
Траян Димитров, уредник в отдел „Нова и най-нова история” на Регионален исторически музей - Добрич

реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.