д-р Димо Димитров

147 години от гибелта на славния войвода

За праотците, потомците, живота и делото на Стефан Караджа

Разговор с д-р Димо Димитров, основател на родословен клуб „Стефан Караджа” в Добрич

Размер на шрифта: a | a | a 21:20 30 юли 2015
Казвам се Димо Димитров Димитров. По известен съм като д-р Димо Димитров. Проследено за четири поколения назад името ми е Димо Димитров Димов Димитров Шейтанов / Димитър Шейтана/. От малък знам, че съм потомък на два от трите рода формиращи  родословното дърво на праотците на Стефан Караджа.  Майка ми често говореше, че сме роднини със Стефан Караджа. Когато бях на 10-12 години т.е. през 1944 - 46г. започнах да събирам сведения за рода ни и за Стефан Караджа. Това продължава и до днес повече от 70 години. По линия на майка ми родството ни е с бащата на Стефан Караджа – Тодор, който е от рода  на Узуновци, Узунниколовци  /чорбаджи Узун Никола – Никола Узун/ ,  починал през 1817г. от с.Ичме, днешно Стефан Караджово, Ямболско. Той е родоначалник на фамилията. Негов внук е Тодор- бащата на Стефан Караджа, както и моят пра-пра-дядо Никола, по- голям брат на Тодор и чичо на Стефан Караджа. Синът на Никола - Димо /моят прадядо/ и Стефан Караджа са първи  братовчеди. По линия на баща ми сме роднини с майката на Стефан Караджа. Тя по майчина линия е от Бимбаловия род, от който е и баща ми. Тя е дъщеря на чорбаджи Маринчо Згуров Тюрюди /починал 1820 г./ - родоначалник на Згуровия род.
Бимбаловия род, на който също съм потомък е свързан с друг прославен герой. Най – старите сведения достигнали до нас, предавани устно от поколение на поколение са за Стоянка, сестра на Момчил войвода, загинал на 7 юли 1345 г. в жестока битка срещу съюзените турци и ромеи в околностите на беломорската крепост Перитеорион. Въпросната Стоянка, сестрата на Момчил има трима сина. Най - големия Вълко, наречен Добруджански, войнишки главатар и неговите двама братя близнаци  Пейчо и Нико също войнишки главатари със свои дружини. Вълко е наречен Добруджански, защото е ходел и в Добруджа и е водил и там сражения. Обърнете внимание, говоря ви за събития отпреди близо седем века. За Момчил войвода  писателят Стефан Цанев казва, че това е първият човек на Балканите, а може би и в цяла Европа, който е осъзнал каква напаст са турските нашественици  и от самото начало започва да воюва срещу тях. Последват го със своите дружини и неговите племенници, а след тях и идващите поколения. Били са високи, бели хора с кестеняви коси и светли очи. Наричали ги Белени / Белински/. С течение на годините турците започнали да казват, че те не са никакви Белени /Белински/, а Бин-бели, което означава хиляда бели. В последствие Бин-бели се променя в Бинбелови и става фамилно име на рода.
По линия на баща ми сме роднини с майката на Стефан Караджа – Каля. Тя е правнучка на Маринчо Бинбелов /Страшния/, а на неговия  брат Пейчо Бинбелов / Шейтана/ е правнук моя прадядо Димитър /Шейтана/. Баща на двамата братя е Вълко Бинбелов, починал през 1729г. Той е първият , който приема името Бинбелови за фамилно.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 година в с. Ичме (днешно Стефан Караджово), област Ямболска. Там е поел първата си глътка въздух.  Родил се е през  пролетта -  сезонът, в който всичко се събужда , ражда се за нов живот. Появил се е на бял свят през месец  май - месецът на цветята и красотата. Роден е и на светла дата 11 май -  денят на светите братя Кирил и Методий. Това е знак, че на Българската земя, която тогава тъне в мрака на турското робство се е появила важна личност. Родил се е човек с мисия.  И той,
Стефан Караджа изпълнява с чест своята мисия
като посвещава и отдава живота си за свободата на милата си Родина, за независимостта  на България и българския народ , които той поставя най-високо, над всичко.По-високо и от собствения си живот и го доказва със своята саможертва, когато е само на 28 години. Потомък на три големи, горди, борбени, непримирими,  непокорни,  достойни български рода, в които през вековете, през годините са се раждали много войводи, Стефан Караджа по рождение носи в кръвта си заряда на водач, на личност със силен дух, воля и достойнство. Той не може да търпи несправедливост, потисничество и най-вече – робство. От малък се откроява с безстрашие, смелост и прозорливост. Запомнен е със своята палавост , но е много обичано и прието от всички дете. Когато бил едва на 5-6 годинки неговият чичо Никола(този мой пра-пра дядо) го  взимал на коляното си, радвал му се и го е питал : „Стефане, като пораснеш, ще станеш  ли войвода?“ „Да“ отвръщал  малкият Стефан.   Друг случай: Веднъж майка му го търси. „Стефане къде си?“ „Тук съм слязох да пия вода от кладенеца“ . Тя вижда само подаващите му се от кладенеца ръце.  Това се предава. Може да звучи невероятно, но  е факт. Кладенчето и сега стои. Реставрирано е, както и къщата, в която е роден и е живял. Там е и паметника от неговата най-голяма сестра - Търна, която първа отива през 1895г. и създава с помощта на своите съселяни паметниче  на Стефан Караджа. То може би е и първия монумент на войводата. Пред техния дом сега има изграден голям паметник на поборника.
Героят се ражда в семейството на заможни за времето си хора. Но на Стефан Караджа му е отредено, писано да премине житейската стълбичка по всички стъпала от най – долното, до върха и безсмъртието.  Макар и сравнително заможни, неговите родители обедняват заради
подтисничество, грабежи, палежи, извършени от турците
и през  1846 г. решават да напуснат родния си дом. Тръгват с голямото си семейство за Северна Добруджа, където имат близки сродници, изселили се по- рано по принуда. Това са тъй наречените прокудени българи една част, от които отиват в Бесарабия и в Молдова, а други остават в крайдунавска  Добруджа, предимно в региона на големия тогава град Тулча. Тръгнали с голямото си семейство, в което седмото или осмото дете е Стефан Караджа. Заселват се в с. Потур, където имат роднини. Бащата на Стефан Караджа – Тодор Димов Узунниколов е принуден да започне да работи като говедар, селски мераджия, свинар и така да изхранва голямото си семейство от  близо 10 деца. Пълномощникът на село Потур Нейко Балчев  е имал дюкян-кръчма. Там му помагал синът му  Балчо. Те приемат в своя дом Стефан Караджа да работи заедно с Балчо в дюкяна-кръчмата,  за да помогнат на обеднялото многодетно семейство. Сам бащата на Стефан Караджа, Тодор Димов Узунниколов казва: „Достигнахме до просешка тояга“.  Стефан спял на едно легло с Балчо, който е с 10 – 11 месеца по-голям от Стефан. Нейко Балчев и семейството му обикнали буйния Стефан като свой син. Когато дошло време Балчо да тръгне  на училище, баща му записва и Стефан в школото. Балчо му помагал да усвои пропуснатия материал. Двамата така се сближили, че остават приятели завинаги, за цял живот.  Балчо Нейков е може би най – точния и автентичен биограф на войводата, защото неговия летопис „Факийско предание“-  народни разкази и предания за праотците на Стефан Караджа е фактически до голяма степен и биографична книга за героя. В нея се съдържат и много други разкази за онова време, затова аз определям този прекрасен летопис  най – кратко така - съхранена народна и родова памет.
През  1850 г., на 2 май почива майката на Стефан Караджа. Тя е погребана в с. Саръюрт в Северна Добруджа. Тогава той е бил само на 10 години. Грижата за голямото семейство и многото деца се стоварва на плещите на най-голямата сестра – Търна.  През 1862 г. умира и бащата. Стефан тогава е на 22 години. През лятото заедно с по- големия си брат Марин са работили като телчари. Едно от телетата влизало в чуждите ниви и им създавало много проблеми. Стефан  не издържал, хванал се за опашката на телето, то се изплашило и хукнало през нивите, през живите плетове, накрая пада и умира, а на младежа му нямало нищо.
В Добруджа бъдещия войвода, принуден да чиракува и да работи, израства, учи, изгражда се като личност.
Три четвърти от съзнателния му живот е минал в Добруджа.
Буйният младеж не се примирявал с турските своеволия. Веднъж през селото минал турчин със сина си. Те заварили Стефан на чешмата, който е бил там с телетата на водопой. Малкото турче прогонило него и телетата му от там. Стефан преглътнал, не посмял да се опълчи, заради бащата, но изчакал момент, в който малкият бил сам на чешмата и го набил. Много популярна е и друга случка: на един празник в селото дошъл известен турски пехливан и поискал да се пребори с някой смелчага. Никой не смеел да се престраши, но Стефан се съблякъл до кръста и излязъл в кръга на поляната, на мястото за борба. Пехливанът е бил доста по-едър от Стефан  и надменно демонстрирал самочувствие. Но още в самото начало на схватката Стефан изведнъж се привежда вмъква се в чатала на здравеняка, вдига го на раменете си и го просва по гръб на земята. Турците не могли да преглътнат тази загуба на прехваления бабаит и Стефан е принуден да избяга от дома си и да замине за Влашко, за да се спаси от отмъщението на пехливана и аверите му.
Принуден да емигрира, той поема по пътя на борбата.
Среща много други българи, сбълскали се с турските безчинства и вече оформени борци за свобода.  които  също са емигрирали и се борят за свобода. Участва в легията на Раковски, за кратко време е знаменосец на четата  на Панайот Хитов. За кратко води и собствена чета. Когато се заговори за дружината  на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, се казва, че тя е сред последните от т.нар. четнически период от борбата на българския народ за освобождение от турско робство. Освен революционни, тези чети са били и закрилници на беззащитните,  бедни,  тормозени, насилвани, грабени и унижавани българи. Четниците отвръщали на удара с удар, за да покажат на всички потисници, че онеправданите българи имат защита. Това са били четите – закрилници.
Интересен момент е как Стефан получава прозвището си Караджа. Докато водел своята дружина в планината, преди още да се обедини с четата на Хаджи Димитър, хайдутите забелязват,  че по пътя на своя кон се клати пийнало турско заптие. Един от четниците пита: „Войводо, да гръмна ли?“. Стефан му отвръща: „Не. Аз ще се справя. Вие стойте и гледайте.“  Отдалечава се, избира подходящо място и в един момент скача и се озовава на коня зад заптието. Обезоръжава го, сваля го от коня и го пита: „Кой ти е разрешил  тук да се разхождаш и да пееш на турски?“ А един от четниците казал: „Хей, видяхте ли как скочи войводата, като караджа, което на български означава – като сърна.“ От тогава Стефан войвода, става Стефан Караджа.
Такава чета е имал и Хаджи Димитър. В началото на лятото на 1868 г. двамата другари решават да съберат двете си чети, да ги обединят и да излязат на открита въоръжена борба за освобождаване  на България от турско робство. Тази дружина вече не е само четата – закрилник. Тя е революционна и бележи началото на организираната въоръжена борба. Двамата войводи са осъзнавали  много добре, че дружина от 128 души не може да се пребори с редовната турска армия и башибозук. Но са били убедени, че делото им не е обречено, знаели са, че ще има продължители, както и става.
Когато преминават Дунав започват жестоки неравни битки  с многократно превъзхождащия ги противник. Всички четници проявяват  безпримерна храброст и героизъм, но се откроява Стефан Караджа. Той е там, където е най – трудно, там където обградените от поробителя четници имат нужда от помощ и повдигане на духа. Това не остава незабелязано, сведения за тези жестоки битки и за саможертвата на борците достигат до всички краища на империята и дори минават границите й. За турците Стефан Караджа е най-големия, най-опасния бунтовник в Турция. Колкото и да не са искали да го признаят, най – висшите управници на  турската държава де факто признават, че насреща си имат човек, който е готов на всичко, дори да жертва живота си за свободата на своя народ. Доказателство за това признание е, че когато Стефан Караджа, наранен много пъти  в жестоките битки, е пленен, го  изправят пред турски съд  във Велико Търново, идва да го съди не кой да е, а самият Мидхад паша от Истанбул. Той председателства съда. Какво по-голямо признание от това. Пред съда войводата се държи достойно. На въпросите „Как се казваш? Чий поданик си? От къде си?....“, а той отговаря: „Стефан Караджа, българин, от Тулчанско, което значи – добруджанец, защото Добруджа започва от Тулча“. Той сам се смята за добруджанец, а има и основания, защото там са погребани майка му и баща му и много други близки, а самия той е отгледан, израстнал е в Добруджа. На въпроса на съдията: „Защо се бунтуват? От какво недоволстват?“ Стефан Караджа отговаря: „Ако и сега не обърнете внимание на нашите искания, не ни чуете, паша ефенди, да знаете, че след нас, стотината борци, ще дойдат хиляди“, както и става. Когато вече е осъден на смърт чрез обесване  и му дават право на последна дума, Стефан Караджа казва: „Когато напускахме бащи и майки, братя и сестри, паша ефенди и с пушка в ръка тръгнахме за Балкана,
ние си знаехме, че ако не куршум, то бесило ще ни достигне.
Аз не съжалявам. България скоро ще е свободна. Да живее България!“ Това пророчество се сбъдва. Само 10 години по-късно България е освободена  и се появява отново на картата на Европа.
След като го осъждат на смърт чрез обесване Стефан Караджа е преместен от Велико Търново в Русе в тежко състояние, превозен е с каруци под конвой. Когато каруците преминавали през турските села, турците, които са го смятали за много опасен, доволни, че най-големия бунтовник в Турция е заловен и осъден, надменно и с най-голямо  задоволство подхвърлят към конвоя: българският цар (в кавички, естествено). Предаден в затвора в гр.Русе, където трябвало да бъде обесен, той е към края на силите си и изтощен от раните, пожелава да бъде причестен от български свещеник. Ръководството на затвора изпълнило молбата му. Когато свещеникът се навел да даде причастие, попитал: „Стефане, имаш ли нещо да ми кажеш, искаш ли нещо да поръчаш?“. Със слаб, но твърд глас той отговорил: „Аз свърших своето дело. След мене други ще го продължат.“ И след още една пауза той все пак казва своята поръчка: „ Да поздравиш българския народ !“. Това са последните думи на войводата, казани вечерта ,преди да бъде  изнесен  рано сутринта на 31.юли /стар стил/ 1868г. Окачат го на бесилото полумъртъв, възможно е дори да е предал Богу дух по-рано. Но за назидание тялото на страшния Караджа е трябвало да увисне на бесилката. Но по този начин турците по-скоро пропагандират подвига на четата на двамата войводи Стефан Караджа и Хаджи Димитър, тяхната невиждана храброст, смелост и преди всичко тяхната дълбоко осъзната саможертва. Техният  безпримерен подвиг ги прави знаме, пример за подражание за всички родолюбиви българи. Подвигът вдъхновява и стотиците борци за свобода, които продължават делото. Гениалният поет и революционер Христо Ботев посвещава едно от най-прекрасните си стихотворения на двамата войводи и техните четници. Един от идеолозите на националната революция Любен Каравелов изрича крилатата фраза „Свободата не ще екзарх, иска Караджата!“. Голямата българка, смелата  баба Тонка  Обретенова изважда черепа на Стефан Караджа  от гроба и го запазва, съхранява го, за да го има за България и за всички родолюбиви българи през годините, във вековете, завинаги!
Нека уважаваме това и да помогнем, на настоящите и бъдещите поколения да знаят цялата истина за големия български войвода. А добруджанци могат да са горди, че Добруджа е отгледала, възпитала и дала на Родината войводата Стефан Караджа. В Добруджа  живеят много потомци от родословията на праотците на героя. В Добрич те са стотици, а за цяла Добруджа техния брой е хиляди. Голяма чест е за всички добруджанци, че равна, плодородна, златна Добруджа е отгледала и възпитала прославения български войвода Стефан Тодоров Димов, националния герой на България, добруджанеца, оставил ярка следа в историята на България с името Стефан Караджа. Той е най-известния, най-уважавания, най-великия добруджанец, загинал в борбата за освобождаване на България и българския народ от турско робство. Затова добруджанци трябва да направят всичко възможно Стефан Караджа да бъде поставен на най-високото, на най-достойното място, което той заслужава, тук в Добруджа.

Разговора води Снежана Иванова, член на „46-ти Пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“, Регионален клон Добрич
реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.