Апликациите от богато украсения колан на старобългарски воин – багатур

Продължава проучването на раннохристиянската базилика

Скалните манастири в Славната канара

Археологът Добри Добрев – откривател на съкровището от бронзови монети и старобългарския колан

Директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов е убеден, че средновековната крепост може да се превърне в привлекателна туристическа атракция. Снимки Григор Маринов

След пълното с монети гърне

Багатурски колан откриха археолози край „Славната канара”

Късноантичната и средновековна крепост вероятно е охранявала важно духовно средище, предполагат учените

Размер на шрифта: a | a | a 20:53 15 октомври 2014
Автор: Пламен Николов
С поредната важна находка в археологическия сезон могат да се похвалят  от Регионалния исторически музей в Добрич. Само преди месец при разкопките в местността „Славната канара” археолозите успяха да изпреварят иманярите, откривайки гърне, пълно с ранновизантийски бронзови монети. Преди дни на бял свят се появи и следващия значим артефакт, с който ще бъде обогатен фондът от ценности на добричкия музей. При разкопаването на средновековно наземно жилище – колиба главният уредник в отдел „Археология” на РИМ – Добрич Добри Добрев се натъква на бронзови апликации от старобългарски колан. Във времената на Първото българско царство мъжкия колан освен украшение е имал ролята и на знак, сочещ сана и положението в обществото на притежателя му. Най-често богато апликирани колани са носили воините, по тях се е разбирало какъв е рангът им. За 4 дни Добри Добрев открива 16 фрагмента от колана. Находката е все още непълна, защото не е разкопано цялото жилище и не може със сигурност да се твърди какво е било положението на собственика на колана, живял преди около 1100 години. Откритите елементи са два типа – представляват стилизирани растителни мотиви – трилистник, вграден в лотос.
 Орнаментите са взаимствани от византийската и източната култура и са пренесени върху миниатюрни металопластики. Открит е и коланният накрайник. Археолозите се надяват, че ще намерят още фрагменти, токата и гайката на колана. Засега може да се каже единствено, че притежателят е бил воин, вероятно и багатур, каквато титла са носили прославилите се в бой и военачалниците от средното ниво в епохата на Първото българско царство. Средновековният велможа е живял в края на 9-ти и началото на 10-ти век. За втори път в страната се открива цялата апликация на един колан по време на археологически находки. Това е ценното на находката, обясни Боян Тотев – археолог в РИМ – Добрич. Коланни апликации има в много български музей. Почти всички обаче са откупувани от иманяри или попаднали по друг,  често случаен начин в музейните колекции. Другият случай на открит колан по време на археологически разкопки също е от добруджански обект – средновековната крепост край генералтошевското село Изворово. Находката е важна, защото сме сигурни, че всички орнаменти са от един аксесоар и това позволява да се опитаме да го реконструираме в завършения му вид, поясни Боян Тотев.  Той добави, че сред известните коланни апликации най-често се срещат фрагменти, излети в работилници в древните столици Плиска и Преслав. Орнаментите в добруджанския колан са различни, явно е ползван друг калъп и това дава основание на учените да предполагат, че той е с няколко десетилетия по-стар.  
Интересно е и жилището, в което е намерен коланът. То е наземно, изградено от пръти, плет и кал, различно е от типично славянските землянки, които се откриват най-често при проучване на средновековни крепости. В колибата е живял вероятно притежателят на колана със семейството си. От средновековното жилище са и други по-малко находки – копчета от дреха и керамика. Колибата е била унищожена от пожар при превземането на крепостта от руските войски на княз Светослав  или от ромеите при падането на Източна България през 971 г. Досега събраните данни сочат именно този исторически период като краен за съществуването на твърдината. Но някои дребни находки като част от викингски меч например, дават основание да се предполага, че крепостта е съществувала и през второто българско царство.
През този археологически сезон бяха напълно разкрити останките на малка раннохристиянска базилика, около която най-вероятно впоследствие е възникнало и укреплението. Археолозите предполагат, че
 местността е била религиозен център с важно духовно значение.
В подкрепа на тази хипотеза е и факта, че в самата Славна канара през Средновековието са обособени скални манастири, където монаси-отшелници са битували в общение с Бога. Крепостните стени сигурно са издигнати, за да пазят святото място от набезите на варварски племена, които са кръстосвали Добруджа в периода на късната античност или ранното Средновековие – епоха, известна като Великото преселение на народите. Именно недалеч от базиликата бе намерено и гърнето с 2002 монети, което вероятно е било дарохранителница, предначначена за събиране на волните пожертвования от миряните за храма. След създаването на българската държава край бреговете на Дунав, крепостта в гората на Батовската долина е добила и военно-охранителни функции. В подкрепа на твърдението, че тук е имало воински контингенти е и една находка от разкопки, извършвани преди повече от три десетилетия. Именно в крепостта „Славната канара” тогава е открита отлично запазена българска сабя от времето на Първото българско царство. Тя също е датирана в 9-ти – 10 ти век, както и новооткритият колан.
След налагането на християнството като официална религия, местността възвръща значението си на духовно средище. Не е изключено тук да е имало и манастирски комплекс, предполагат  археолозите.
Крепостта е разположена сред гъстата гора
започваща недалеч от морския бряг – в Батовската долина и стигаща до равнината на платото. Археологическият обект отстои на няколко километра от добричкото село Дебрене. До Славната канара се стига трудно – по черни пътища с високопроходими автомобили и по горска пътека, която води в подножието на някогашната твърдина. Тя е слабо известна за историческата наука. За съществуването й няма никакви податки в изворите, не е известно как се е наричала в миналото. Описана е за пръв път от основателя на българската археология Карел Шкорпил в началото на 20-ти век. Разкопки са правени в края на 80-те години на миналия век от доц. Сергей Торбатов. Отдалечеността и труднодостъпния терен са спомогнали крепостните стени да се съхранят на височина до 2-3 м. на някои места. За разлика от много други старини, камъните на тази крепост не са били вложени в строежи на къщи и огради в околните села.  Но съществуването й не е останало скрито за иманярите. 
Търсачите на съкровища
знаят наизуст носещите се сред местното население митове за хайдушкото имане на Вълчан войвода или пък за скритите пари от турските хазни, които прославения добруджански хайдутин Пею Буюклията е обирал, причаквайки керваните в горите на Батовската долина. Тези легенди привличат като магнит иманярите, за които отдалечеността и трудният достъп са предимство. Необезпокоявани в продължение на десетилетия нелегалните копачи са издълбали десетки дупки, някои с внушителна дълбочина – до 10 метра. Иманярите са копали не само в меката почва, взривявали са дори самата скала. Археолозите не могат да се начудят колко наивен трябва да си, за да дълбаеш в монолитен камък, където няма как да бъде открито друго освен скалист материал. Край жилището, в чиито останки за повече от 11 века е престоял багатурския колан например има четири иманярски изкопа и не е изключено копачите да са се натъкнали и на част от апликациите, а със сигурност са потрошили керамиката и са съсипали евентуални археологически хоризонти, които могат да хвърлят светлина върху неизвестните, които учените тепърва предстои да разгадават.
Долината е била обитавана от дълбока древност.
Има податки за уседнал живот още по времето на ранножелязната епоха /12-ти – 6-ти в. пр. Хр./. Няма сигурни данни за тракийския и римския период. Появата на базиликата и укреплението тук се отнася към втората половина на 4-ти век. Намерени са монети на император Валент, управлявал Източната Римска империя от 364 до 378 г. Със сигурност крепостта е функционирала по време на Великото преселение на народите и вероятно е била превземана няколко пъти от върлуващите из Добруджа степни народи. Недалеч от средновековния култов център има и неукрепени селища. В миналото долината е била богата и е предпочитано място за създаване на трайни поселения.
Още сме на етап в който не могат се правят окончателни изводи. Фактът, че мястото е обитавано непрекъснато в толкова голям период от време, въпреки че не е особено удобно, трудно достъпно и отдалечено от големите градски центрове показва, че то е било култов сакрален център с голямо духовно значение, поясни Боян Тотев.
Базиликата е една от най-ранните в Североизточна България. Също от периода на най-ранното християнство – края на 4-ти – 5-ти век са и скалните манастири, изсечени в канарата. Предвидено е те да бъдат проучени догодина, обяви директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов.  Твърде вероятно е да попаднем на култови съоръжения, свързани с християнството – като например баптистерии – помещения в които се е извършвало тайнството кръщение. Директорът на добричкия музей се надява археолозите да се натъкнат и на мощи на светци, защото в ранното християнство е било практика да се влагат останки на святи хора при строителството на храмове.
Древните строители на крепостта са използвали отлично даденостите на релефа. Той е спомогнал да се обособи ров с дълбочина около 15 м. – един от най-дълбоките сред известните досега в България, при това отлично запазен. Недалеч от крепостта е разположена и една от най-старите чешми в Добруджа. Наблизо се провежда и ежегодния фолклорен събор „Песни и танци от слънчева Добруджа”.
Разкопките в местността „Славната канара” са финансирани с 20 000 лв. от Община Добричка. Амбицията ни е следващата година да се улесни достъпа с два подхода – от Прилеп за туристите от Албена и от Дебрене, за идващите от Добрич и Варна. Ще разработим проект, с който мястото да се социализира и да се превърне в туристическа атракция ,обяви Костадин Костадинов. Той съобщи, че за следващата година от Община Добричка са обещали да увеличат финансирането за разкопки на 30 000 лв. Предвижда се реставрация на крепостните стени и на базиликата. Това би трябвало да стане в следващите 2-3 години. Това място има какво да покаже не само на добруджанци, а и на всички българи, както и на чуждестранните туристи, които са изкушени от историята,убеден е Костадин Костадинов. Нашата работа е да го популяризираме и да го превърнем в привлекателно за посещения, каза в заключение директорът на добричкия музей.
реклама
реклама
реклама
46-ти пехотен Добрички полк... Отбелязват 141-годишнината от... В три възстановки за седмица... Славната българска военна... Възстановчици от „46-ти пехотен... Оръжия и униформи от Първата... Живот, отдаден на музея За Вяра Панайотова и... Втората световна война и... Двама българи взеха участие... Априлската епопея... Как преди век добричани се... Ломски кавалеристи разбиват... БАН одобри проект на ученичка... Кметът на Добрич откри с... Представиха книгата “Епопеята... Турнир по стрелба с... Век по-късно дългът на... Почитаме подвига на пролелите... Пресъздадоха защитата на... Подготвят международна... Отбелязват годишнината от... Стотици почетоха загиналите... Отбелязаха годишнината от... Родолюбци от НД „Традиция” се... Оръжие от национално... Кметовете на Добрич /Хаджиоглу... Изложба в Русе представя... Десетки хиляди лева са... Добричките възстановчици се...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.