Музикално-поетично матине в градините на Константина Петкова

Непознатият Йордан Йовков – поетът

Размер на шрифта: a | a | a 12:24 03 октомври 2016
Автор: Анна Бербенкова





По инициатива на оперната певица Константина Петкова с участието на д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков” и водещ на събитието актьорът Димитър Ялнъзов, на 11 септември, под сянката на ореха и уханието на цветните лехи на домакинята, се състоя музикално-поетично матине посветено на другия Йовков – поетът. За значимото творчество на Йордан Йовков говори д-р Кремена Митева. С кратък анализ тя запозна гостите с дебюта на Йовков в литературата през 1902 г. със стихотворна творба и поетическите му изяви до 1911 г.
По разказа на Константина Петкова, идеята за рецитал се ражда преди много години, когато дъщерята на поета Елка Йовкова посещава Константина Петкова в дома й и в разговори за баща й, решават да направят рецитал в Мелницата на село Изворово, където той е учителствал. Срещат се и с някои живи ученици, които разказват как почти всяка вечер Йовков посещавал мелницата, заставал до някоя каруца, пушил цигари, разговарял със селяните представяйки се като техен съчувственик, като ловял всяка тяхна дума и жест - водейки си записки. Кметът на селото ентусиазирано и с радост посрещнал идеята, която обаче била отхвърлена от тогавашния председател на Окръжен съвет на културата – град Добрич и дъщерята на Йовков си заминава разочарована. Тази година в навечерието на годишнина от рождението на Йовков отново се възражда идеята за такъв рецитал, който протече в уют и преклонение пред поета в дома на Константина Петкова в село Пчеларово. Уведомен за събитието, внукът на Йордан Йовков Боян Попов бил силно развълнуван, че най-сетне поезията на дядо му ще бъде изпълнена и то в Добруджа, която той е имал като истинска рождена майка. През 20-ти век Йовков пише само стихове, издавани в списание „Художник”, сп. „Ново време”, сп. „Ново общество”, в. „Съзнание” и др. На 22-годишна възраст създава първото си стихотворение. От стиховете му лъха префинен естетизъм: „Стоеше ти – възлегната на ръка”, „Откъснах пръст – на чистий морский пясък”. „Душата ми – разсипан вече храм”, „Веч капеха листата”, „Ноемврийски вечери”, „Аз видях есента със смъртта под ръка”, „О, помня чудний ден”, „Килим вълшебен – цъфнаха цветята”, „Рой жерави” и така общо те наброяват 32. С финес и много чувство актьорът Димитър Ялнъзов поднесе голяма част от тях. Своя интерес към френската литература и култура Йовков запечатва в своята френска поезия. Траяна Ангелова – правнучка на родственица на Йовков – Василка Йовкова, която през годините е давала интервюта на Атанас Пеев за в. „Добруджанска трибуна”, прочете стихотворение на Сюли Прюдом „Люляците”. Гергана Йорданова – преподавател по френски език в Езикова гимназия „Гео Милев” поднесе стихотворенията „Прилика” и „Два гласа” също на Сюли Прюдом. И трите стихотворения бяха изпълнени на български език от Димитър Ялнъзов. Събитието бе подкрепено и наситено с музикална програма, в която взеха участие Атанас Атанасов (тенор), в съпровод на Елвира Пастърмаджиева (пиано), с произведения на Габриел Фуре и Клод Дебюси, Галя Великова (сопран)  - ария на Микаела от операта” Кармен” на Жорж Бизе. В програмата участваха още Красимир Костадинов (кларинет), Георги Илиев (китара), Николай Петров (контрабас), които изпълниха „Болеро” от Равел. Прозвуча Арабеска на Дебюси в изпълнение на Виолина Карадимова (пиано) и „Лунна светлина” от Дебюси – от Деница Бинева. През 15-минутната почивка гостите се насладиха на изпълненията на трио „Перле” в състав Георги Илиев (китара), Дончо Дончев (акордеон) и Николай Петров (контрабас) и бурно аплодираха прозвучалото „Танго мюзет”.
Едно събитие, което ще остави трайни спомени у всички, които присъстваха и изразиха своята благодарност и уважение към г-жа Константина Петкова и д-р Кремена Митева. Срещата приключи с коктейл, поднесен с много любов от Константина Петкова, с чаша вино в приятни разговори и разходка из уханните кътове от цветни лехи. Йордан Йовков заслужава тази почит и това отношение към него, като поет и личност той остава в сърцето на Добруджа. И не случайно Димо Минев в своите спомени пише: „Той познаваше Добруджа с всичките си сетива. Виждаше всичко с най-малките подробности: просторите, вълнуващото се море от ниви лете и бялата им покривка зиме. Той чуваше шепота на узрелите ниви, песента на чучулигите, слушаше звуците на гайди и кавали, познаваше мириса на земята и аромата на полските цветя. Йовков беше истински син на Добруджа.”

реклама
реклама
реклама
Талантите от фестивала... Редят ретроспективна изложба... Фотографска изложба на Мариета... Концерти в Добрич и Балчик за 70... Джаз концерт поднася трио в... Джаз концерт поднася трио в... Музикалната култура на далечни... Деца от ДГ „Славейче” с първа... Четирима майстори на графиката... Културен афиш Изложба „Различните форми на... "Златна книга за Златна... Трио „София класик” гостува в... За пети път ще се проведе феста... Премиера на „Това съм аз, това... Богата на събития Национална... Куклен спектакъл за Mаша и... Страстната седмица - изпълнена... Наградиха таланти от студио... Коледен концерт изнесе... Младежки център стартира... Талантливо момиче от Добрич... Международен пленер “Мистика... Група “Епизод” с концерт за... Старите книги на добричлии... Седем приза получиха таланти... Изложба на тема „Лято“... Изложба на стари български... Димитър Минков от Добрич взе... Стефани Маринова получи Гран...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.