Без наличието на възстановена социална инфраструктура, като учебни заведения и здравни пунктове, няма как да очакваме, че младите хора ще се върнат в селата.

Над 130 вида земеделски култури могат да виреят в Добруджа

Необходим е нов Закон за арендата, смята Димитър Николов - ветеран в земеделското производство

Размер на шрифта: a | a | a 20:48 21 октомври 2014
Автор: Мирослав Балчев
Научно и практически е доказано, че в Добруджа могат да виреят 134 вида култури, без цитрусовите. Сега наблагяме само на пшеница, слънчоглед и царевица. Нарушено е и сеитбообръщението. В земеделието днес се търси само най-голямата печалба. Необходимо е разнообразие. Ние нямаме животновъдство и зеленчукопроизводство. Стигнали сме дотам, че внасяме плодове и зеленчуци от северните държави, коментира един от ветераните в земеделското производство от региона Димитър Николов. Големите стопанства, общините и държавата трябва да вземат много сериозно отношение за решаването на насъбралите се през годините проблеми в аграрния сектор. Необходими са и спешни реформи в производствените земеделски практики. Николов е категоричен, че реформите в страната могат да се направят само от реформирани хора. Наслушахме се на какви ли не голи обещания и не дотам основателни критики към Брюксел от партийни политици, без да се дава отговор как и кога ще се изпълнят тези обещания. Подаваме само ръка за помощи от ЕС и искаме  пари без да правим реформи в земеделското производство и селските райони. За да се случи това обаче са нужни хора и политически партии с ново мислене и нов подход в земеделската политика на селските райони. Трябва да се проведат структурни реформи и социална политика насочена към създаване на трудова заетост. За съжаление една немалка част от хората и политическите партии са все още нереформирани и не искат да скъсат с миналото, като се съобразят с правилото, че новите идеи не могат да бъдат прилагани от хора със старо мислене.
За постигане на равновесие в земеделското производство и заетостта в селските райони е необходимо държавата и земеделските производители да поемат определени ангажименти. Сред неотложните задачи е приемането на Закон за наследяване на земеделските имоти. Само така ще се  преустанови продължаващото раздробяване на поземлената собственост по пътя на наследяването, продажбите и други сделки. Непрекъснато говорим за необходимостта от комасация, а в същото време допускаме намаляване на средния размер на отделните парцели земя. Във всички западни държави има закон, който забранява дребното деление на имотите. У нас при разпределение на земеделските парцели понякога се стига и до площи от по 6-7 дка на собственик. Какво земеделие може да се прави в Добруджа със 7 дка земя. Тази малка площ в средата на нивата по-скоро пречи на арендаторите, които обработват земята, коментира Димитър Николов и добавя, че е необходим праг, под който да не се разрешава разделянето на имота.
Важна стъпка е и приемането на нов Закон за арендата и арендните отношения или допълнения към съществуващия, с който да се изработват типови договори за различните райони на страната с определяне на минимален и максимален размер на рентата. Масово в страната продължават да плащат по 20 лв. рента на декар. Само в Добруджа сумите са значително по-високи. Трябва да се създаде и специализиран „аренден съд“ за бърза процедура при решаване на възникнали спорове в арендните отношения. Всеки е наясно, че дори и да има несправедливости, много от хората няма да заведат дело, тъй като не разполагат с необходимите средства за покриване на разноските. Този аренден съд е необходим за бързо разрешаване на възникналите спорове, а не да се чака с години.
На страната е необходимо ново териториално райониране за всяко производство. В Добруджа с предимство трябва да се отглеждат само свине и птици. Тук зърнопроизводството е гарантирано и осигурява фуража. Когато става въпрос за говедовъдство, овцевъдство и козевъдство, то трябва да бъде изнесено към планинските райони, тъй като там имаме паша за животните, смята Николов. Той е на мнение, че трябва да се създаде специализирана земеделска банка, за задоволяване потребностите на земеделците от кредити с ниски лихвени нива, в която като акционери да участват и земеделски производители. В помощ на аграрния сектор ще е и обособяването на земеделска камара на национално и областно ниво, както и откриване на възможност за членство в европейските сдружения СОРА и СОGЕСА.
Изграждането и възстановяването на социалната инфраструктура в централните села също е сред основните задачи, които трябва да бъдат решени спешно. Тук се включват здравните пунктове и учебните заведения. Всички говорим, че трябва да върнем младите хора в селата. Пределно ясно е обаче, че това няма как да се случи без наличието на здравни пунктове и учебни заведения. Нито един млад човек не би живял в село без лекар и училище. В малките села това не може да стане, но за по-големите е задължително,  подчертава Николов.  
Работни места се създават там където има ръчен труд. Трябва да се намери равновесие между високата и ниската производителност. Високата е налична от пшеницата, царевицата и слънчогледа. Земеделците днес не искат да се занимават с друго. Липсва обаче и моделът, при който големите фермери да подпомагат дребни производители посредством оборудване и консумативи. Ако това се направи, разбира се посредством сключването на договори, хората ще могат да отглеждат зеленчуци на по-малки площи и ще бъдат сигурни за пазара, посредством сключените договори.
Има го и варианта хората сами да продават продукцита си, но за да се случи това те трябва да се сдружат. Необходимо е облекчаване на дребните земеделски производители при пласмента на продукцията. Развитието на интензивно земеделие в личните дворове на населението по определени схеми на договаряне е от изключителна важност. Тук могат да се включат и общините, които да спомогнат за организацията за изкупуването и реализацията на продукцията от личните дворове на земеделските стопани и доставката на необходимите им средства за производство, споделя ветеранът в аграрното производство.
Създаването на овощни градини на държавни и общински земи също би спомогнало за преодоляване на безработицата в селата. Чрез сключване на договори за определен период от време, тези градини могат да се стопанисват от живеещите в селата. Не говорим за подаряване или продаване на земята, а за даване за отглеждане. Тук има много ръчен труд – окопаване около самите дървета, бране на плодовете, подрязване, изнасяне на клоните и самата продукция.
Бихме могли да си припомним и т.нар. унгарски модел, който се прилагаше години наред в България. Той позволяваше  след работно време хората, които желаят да отидат на село или на друго място, което обработват и да отглеждат животни. Един от примерите е сключване на договор със свинекомплекс. Чрез този договор свинекомплексът предоставя животните и фуража безплатно, след което хората започваха отглеждането. Когато се достигнеше необходимото тегло, животното се  връща на свинекомплекса, като транспорта е за сметка на предприятието. По този начин се увеличаваше производството и доходите на населението. Този модел все още го има по света, обясни Димитър Николов.  
Не трябва да се подминава и въпросът с професионалното образование. В даваните постоянно за пример западни държави 80 % от земеделското образование е практическо и само 20 % теоретично. При нас това е точно обратното. Проблемът е огромен, тъй като завършилите обучението си, които започват работа, трябва тепърва да се учат на практика.
Може да очакваме, че с извършване на структурните реформи и създаването на трудова заетост, ще се постигне по-стабилно развитие на земеделското производство и ще се  намали значително безработицата в селата. В противен случай, ще продължи изоставането на селските райони с продължаваща миграция на младите хора и бедност в селата намиращи се в режим на непрекъснато възпроизводство на все повече проблеми без да намират решения, обобщи Димитър Николов.  

реклама
реклама
реклама
Трансгранична платформа за... Фестивал показва... Асфалтираха основни пътни... Празничен първи учебен ден в... Шабла посрещна гости от... Каварна се включва в... Калиграфията подпомага... Удари първият звънец в oбщина... Тенорът Георги Чолаков гостува... С песни от мюзикъли приключва... 125 първокласници пристъпиха... 4,5 тона отпадъци са събрани при... С работата на пожарникарите и... Паметник на Васил Левски се... Канят ни на празник... Паметник на Васил Левски се... Сръбският пиано квартет... Дамян Хаджииванов представя... Издирвани от Интерпол албанци... 5.4 милиона тона е очакваната... Нов трансграничен проект ще... С късометражно кино започна... Детските градини в Генерал... Акция срещу търговията с... Голф туризмът утвърждава... Община Генерал Тошево с два... Започна Международният... С Гран при се върна Стефани... Магистрати и съдебни служители... Народен хор „Шарено коланче“...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.