Добруджа е превърната в разменна монета в балканската политика

Общественото, стопанско и културно развитие на Добруджа през 19-ти и 20-ти век обсъдиха на научна конференция в Добрич и Тутракан.

Размер на шрифта: a | a | a 15:16 23 септември 2015
Автор: Пламен Николов
Вторият етап на международната научна конференция „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура /19-ти – 20-ти век/” се проведе в края на миналата седмица в Добрич. Домакин на първия етап бе Тутракан. Научен ръководител на конференцията е академик Георги Марков. Организатори на форума са Министерство на културата, Институт за исторически изследвания при БАН, Военна академия „Г. С. Раковски“, Общините Добрич и Тутракан, историческите музеи в двата добруджански града. Водещ на втория етап от конференцията бе доц. Благовест Няголов от Института по история към БАН.
Актуалността на Добруджанския въпрос във времето бе темата на първия доклад, изнесен в Добрич от проф. д-р Антонина Кузманова от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Възникналият след Руско-турската война от 1877-78 г. Добруджански въпрос има две основни измерения. Едното е територилната принадлежност на областта, а другото – положението на населението. Известен е фактът, че след като Румъния получава Северна Добруджа в замяна на анексираната от Русия Бесарабия, самите румънци не са искали тази териториална придобвика. Те отлично са съзнавали, че това не е румънска земя, а населението там е българско. В румънската национална доктрина Добруджа е на заден план, за северните ни съседи далеч по-важни са Трансилвания и Бесарабия, отбеляза проф. Кузманова. От българска страна обаче, Добруджа също е превърната в разменна монета. Българските правителства са били склонни на всякакви отстъпки пред Румъния в замяна на подкрепа за нашите претенции в Македония. След Първата световна война обаче румънците започват да усвояват Добруджа, използвайки всякакви средства за асимилация – конфискация на земи, имоти и сгради от българското население, заселване на колонисти – цинцари от македонските планини. Тогава актуален става въпроса за положението на населението и по-конкретно на българите, живеещи в областта. В края на 30-те години международната обстановка се променя и това е блестящо използвано от българската дипломация и от цар Борис Трети за постигане на мирна ревизия на Ньойския договор и връщането на Южна Добруджа в пределите на България. Царят умело лавира пред силните деня – от една страна успява да убеди Хитлер, че от разрешаването на Добруджанския въпрос зависи участието на България във войната. Преговорите с румънците са изключително тежки, те непрекъснато претендират за отстъпки, които не получават и в крайна сметка е подписан договор, одобрен от всички преговарящи страни, който не е подлежал на ревизия след войната. В тогавашната обстановка е било непостижимо връщането и на Северна Добруджа. Размяната на население, която води до много страдания за севернодобруджанските българи пък е цената, която трябва да се плати за мирното възвръщане на Южна Добруджа в пределите на Отечеството, отбеляза в доклада си проф. Кузманова.
“Добруджа в османската миграционна политика през 19-ти век” бе темата на доклада, изнесен от доц. д-р Венцислав Мучинов. Надежда Иванова от Регионалния исторически музей в Добрич говори за видния възрожденец Иван Кършовски и неразривната му връзка с Добруджа. Организационната и функционална структура на ЦК на ВДРО-добруджанската освободителна организация бе темата на научното съобщение на Валентин Събков. Гл.ас. д-р Цветолин Недков от РИМ- Добрич говори за аграрния сектор на градовете в Южна Добруджа непосредствено след възвръщането й в пределите на България. Д-р Кремена Митева се спря върху отражението на Крайовския договор в някои литературни издания в България през 1940 г. Картините на художниците-баталисти като прозорец към военното минало бе темата на Дамян Стелиянов от Историческия музей в Тутракан. Гл. ас. Бета Хараланова от Историческия музей в Шумен направи обзор на Добруджанския въпрос по страниците на шуменския периодичен печат в периода 1940-1944 г. Върху пътеписната литература за Добруджа като извор за изучаване на представите се спря Николай Поппетров от Института за исторически изследвания към БАН. Доц. д-р Милен Пенерлиев от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Даниел Руменов се опитаха да потърсят отговор на въпроса умират ли добруджанските села.

реклама
реклама
реклама
Приемат предложения за... Магистрати от Унгария... Обвинен в грабеж и опит за... Благотворителен фолклорен... 160 първокласници започват... Млади художници редят изложба... Не избраха почетен гражданин... 600 ръжени хляба ще получат... Камелия Кондова е предложена... С мотивационна седмица откриха... До 13 септември приемат... В пътуващ семинар се включиха... РБ „Дора Габе” представя... Откри се академичната година в... 48 изпълнители участват в 22-ия... Общината ще иска средства от... 65 добричлии са заявили желание... 629 са първолаците в Добрич НАП Добрич напомня на... Младеж, държал наркотици с цел... Разследван за убийство остава... Над 10 млн. лв доход от получени... Събориха 30 паметни плочи на... В Добрич започва 22-рият конкурс... Валери Симеонов: „Добричката... „ВиК”- Добрич подменя... Половината прасета от задните... Показват сабите на войводите... Със съдействието на депутатите... Фестивалът September Sun Rock Fest...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.