Директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов показва един от трите римски меча, намерени край Дебрене. Снимки Григор Маринов

Археолози изпревариха иманярите – откриха съкровище

Над 1200 ранновизантийски монети и три римски меча намериха край Дебрене

Размер на шрифта: a | a | a 20:36 23 септември 2014
Автор: Пламен Николов
На невероятна находка се натъкнаха археолозите от Регионалния исторически музей в Добрич при разкопките в късноантичната и ранносредновековна крепост в местността „Славната канара” край добричкото село Дебрене. На 16 септември, още в началото на работния ден Добри Добрев – главен уредник в отдел „Археология” на РИМ, попада на много добре запазена малка амфора от ранновизантийския период. Съдът е почти цял, но е пукнат по средата. Удивлението е още по-голямо, когато амфората е извадена от земята и се оказва, че това всъщност е мечтата на иманяра. Древният съд е пълен догоре с монети. Находката е незабавно консервирана и вчера бе показана пред журналисти, в присъствието на реставратора от РИМ Елена Василева, която ще се заеме със задачата да възстанови древните монети и съда, в който са били поставени. Запазването и отварянето на амфората със съкровището е извършено по всички правила на реставраторската практика, без да се наруши целостта на находката и да не се допусне допълнително окисляване, което би повредило монетите, поясни Елена Василева.
Откритите древни пари са бронзови, от най-ниския номинал за времето си. Археолозите смятат, че са се натъкнали на дарохранителницата от  базиликата на крепостта. В старинния съд вероятно е събирана лептата от миряните за храма. Амфората е била скрита в земята по време на нашествията на хуни, авари и славяни в края на 6-ти – началото на 7-ми век. Монетите от съкровището бяха изброени пред представителите на медиите и се оказа, че са точно 1202.  
Толкова голяма колективна находка от този вид монети досега не е откривана в Добруджа, а доколкото ми е известно и в България, каза Добри Добрев.
Датировката на откритието ще стане ясна след приключване на реставрацията. Засега археолозите предполагат, че се касае за периода след монетната реформа на император Анастасий, управлявал Източната Римска империя от 491 до 518 г.
Крепостта в местността „Славната канара” е построена вероятно през 4-ти век, съществувала е през късноримския, ранновизантийския и старобългарския период. Била е разрушавана на три пъти, при набезите на хуни,авари,славяни и при византийското нашествие в българските земи в края на 10-ти век. Първите проучвания са правени в края на 80-те години на миналия век от доц. Сергей Торбатов.  Досега е разкрита еднокорабна базилика, около която вероятно е възникнала и самата крепост. Вероятно се касае за култов комплекс, защото наблизо има и скален манастир, който все още не е проучван, поясни Боян Тотев – уредник в отдел „Археология” на РИМ  - Добрич. Той прогнозира, че това е само началото, бъдещите разкопки ще поднесат още изненади.
До момента е разкрита източната порта на крепостта и част от северната крепостна стена. Попаднахме на десетки иманярски изкопи и ако не се бе намерило финансиране за тези разкопки, вероятно нямаше да имаме шанса да се радваме на тази уникална находка, коментира Добри Добрев.
Ценна придобивка за фонда на Регионалния исторически музей са и три дълги римски меча – спати. С тях са били въоръжени римските кавалерийски части, охраняващи Дунавската граница. Хладните оръжия вероятно са от 3-ти век. Мечовете са дарени от местен жител, който ги е открил при обработка на земеделски земи край Дебрене. Откривателят обаче е пожелал анонимност, защото се притеснява да не стане обект на натиск от страна на иманярите.
Тазгодишните разкопки в местността „Славната канара” станаха възможни благодарение на осигуреното финансиране от Община Добричка в размер на 20 000 лв. Зам.кметът на добруджанската община Дико Иванов, който присъства при обявяването на находките се ангажира да се търсят варианти за осигуряване на средства за консервация на обекта и за продължаване на разкопките през следващото лято. Ще бъде подсигурена постоянна охрана, за да се предпази крепостта от иманярски набези, особено след като бе открита толкова ценна находка. Директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов добави, че след приключване на разкопките на крепостта и на скалния манастир, районът ще бъде социализиран и има потенциала да се превърне в изключително привлекателна туристическа атракция и предпочитано място за отдих не само на добруджанци, а и на чуждестранни туристи.  

реклама
реклама
реклама
Приемат предложения за... Магистрати от Унгария... Обвинен в грабеж и опит за... Благотворителен фолклорен... 160 първокласници започват... Млади художници редят изложба... Не избраха почетен гражданин... 600 ръжени хляба ще получат... Камелия Кондова е предложена... С мотивационна седмица откриха... До 13 септември приемат... В пътуващ семинар се включиха... РБ „Дора Габе” представя... Откри се академичната година в... 48 изпълнители участват в 22-ия... Общината ще иска средства от... 65 добричлии са заявили желание... 629 са първолаците в Добрич НАП Добрич напомня на... Младеж, държал наркотици с цел... Разследван за убийство остава... Над 10 млн. лв доход от получени... Събориха 30 паметни плочи на... В Добрич започва 22-рият конкурс... Валери Симеонов: „Добричката... „ВиК”- Добрич подменя... Половината прасета от задните... Показват сабите на войводите... Със съдействието на депутатите... Фестивалът September Sun Rock Fest...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.