Пожълтели страници

Словото – наше продължение

Размер на шрифта: a | a | a 21:39 21 май 2015
Негов е най-българският празник, защото първото му убежище и първото му щастливо проявление, бе в България. Лъчистият май, изпълнен с неудържимия цъфтеж на обновлението, е и месец на буквите, месец на писменото слово, месец на славянския прогрес. Вярно е че има нещо символично в избирането му за празнуване на деня на нашата писменост и книжнина, просвета и култура, но още по-внушителна е историческата логика на този избор. Нашият народ е вложил тук своята вековечна жажда за непрекъснато, постоянно възраждащо се духовно развитие. От първите чествувания на Кирил и Методий в Пловдив и Русе, Свищов, Копривщица и Стара Загора, та до днес тази жажда неизменно подбужда най-съкровенните ни мисли, най-благородните ни пориви.
Какво е словото без всепроникващата сила на писмената? Дърво без плод, птица без криле, почва без влага. Живот без бъдеще е тогава словото. Колко племена отминаха в историята и останаха единствено в откритията на археолозите само защото нямаха свои букви, свои книги. Да, нямаха оново, което би продължило съществуването им в бъдещето...
България устоя на изпитите на времето, мина през най-жестоките периоди и най-безнадеждните поврати в историческото си развитие, тъй като имаше свои писмена, сътворени в манастира Полихронион от двама солунски братя. България бе дваж по-достойна за Кирилово-Методиевите букви, понеже не ги прие наготово, а първо ги приюти и подхрани с живителните сокове на признанието, за да ги разпространи отпосле в славянския свят и с това да им посочи път в общочовешкия напредък. Ето защо празникът на буквите е не само най-българският празник, но той ни свързва и с огромната общност на славяните.
От писменото слово начева първото масово честване на този празник през 1858 година в Пловдив. Причина става една публикация на възрожденския учител Йоаким Груев, намерила място в „Цариградски вестник”. И все повече расте мисията на учителя, като проповедник на това слово. То е великата традиция, която помага да избуяват и зреят всички форми и истини на обществения прогрес.
Най-напред, най-рано славянските първоучители Кирил и Методий посочиха още в далечния 9-те век ролята на писмеността за всестранния напредък на цивилизацията за сближаване и сътрудничество между народите. И мисионер на тези истини стана славянството, именно славянството...
„Голи са без книги всички народи” – ще остане да кънти във времето гласът на първоапостолите. Глас особенно нужен на днешния свят където степента на грамотност е основен показател за прогресивното развитие на едно общество. Писменото слово е показател и за оная висока нравственост, която наричаме родолюбие.
Някога Паисий бе казал, че пише „историята” си за простите орачи, копачи и занаятчии. Тя трябваше да им вдъхне сили, да им даде истината за тяхното минало, и да ги пробуди за борба против робството. Монахът от Атон искаше книгата му да се чете, тъкмо от „простите”, обикновенните хора. Тя е един от най-убедителните примери за социалните превъплъщения на славянското писмено слово. И с такова слово е сътворен  и „Рибният буквар” на д-р Петър Берон – неизлиняващо свидетелство за народния стремеж към познание в нашето минало. А много, много преди това се редят съчиненията на старобългарските книжовници, просветители, хронисти. И нещо друго. Щяхме ли да имаме днес богатството на нашите народни песни, дъхащи на бръшлян и здравец, изпълнени със слънце и изворов блясък, с небе и дъбови сенки, ако не бяха писмената? Щяхме ли да знаем борбите си, възходите и погромите си, ако не бяха редовете на пожълтелите пергаменти? Щяхме ли да знаем, че сме съществували някога, че сме се възраждали в безкрайния поход на поколенията, ако не бяха буквите? И щяхме ли тъй достойно да преминем в четиринайсетото столетие на държавата си, ако не бяхме убедени, че сме изстрадали своето бъдеще? Тази убеденост дължим на писменото славянско слово. Защото то е паметта на историята...
Но то е и онзи феномен, който ни подкрепя в трудни моменти, отстранява съмненията и населява самотата ни с творчество, помага ни да отсеем хубавото от грозното, полезното от ненужното, мъдрото от преходното, великото от дребното.
Славянското писмено слово ни отреди място на нация с голяма и самобитна култура, чието влияние върху много народи е неоспоримо. Традицията подхваната още в древността от двамата солунски братя живее днес в делата на една просветна, напреднала, развита България. Живее в гълчавата на хиляди училища, в сесиите на десетки университети, в благотворните реформи по усъвършествуване на образованието. Живее в мислите, въжделенията и труда на всеки българин...
И пак звучи „Върви народе възродени!” и отново сияе 24 май с надеждата за мир, творчество и бъдни градежи. И още веднъж обкичваме ликовете на двамата първоучители с пролетни цветя, заради писменото слово, което е наше продължение във времето. 
“Добруджанска трибуна” 24 май 1983 г.
реклама
реклама
реклама
Приемат предложения за... Магистрати от Унгария... Обвинен в грабеж и опит за... Благотворителен фолклорен... 160 първокласници започват... Млади художници редят изложба... Не избраха почетен гражданин... 600 ръжени хляба ще получат... Камелия Кондова е предложена... С мотивационна седмица откриха... До 13 септември приемат... В пътуващ семинар се включиха... РБ „Дора Габе” представя... Откри се академичната година в... 48 изпълнители участват в 22-ия... Общината ще иска средства от... 65 добричлии са заявили желание... 629 са първолаците в Добрич НАП Добрич напомня на... Младеж, държал наркотици с цел... Разследван за убийство остава... Над 10 млн. лв доход от получени... Събориха 30 паметни плочи на... В Добрич започва 22-рият конкурс... Валери Симеонов: „Добричката... „ВиК”- Добрич подменя... Половината прасета от задните... Показват сабите на войводите... Със съдействието на депутатите... Фестивалът September Sun Rock Fest...

Виц на деня:

Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били ...

виж всички

виж галерия

фото галерия

Следвайни във Facebook.